Нов световен ред или пълен хаос?

В британския вестник "Индипендънт" Хенри Кисинджър е написал статия, в която казва две главни неща: Първо, или ще възникне нов световен ред, или ще настъпи хаос. Второ, че САЩ не са в състояние повече да лидират света и трябва да преговарят (главно с Китай).

Добре е, разбира се, че част от умните строители на сегашна Америка започват да обмислят размерите на поражението. Не така добре е, че те все още инстинктивно търсят не разбиране за бъдещето, а как да намалят унижението (и в скоба казано: избирането на г-н Обама е масов подсъзнателен опит на тази нация да заобиколи именно унижението).

Чувството на уникалност

Но каквото и да означава новия световен ред той, има своя "член първи": край на доминацията на долара, край на САЩ като безвъпросен икономически образец. Дали доларът просто ще рухне, подобно на паунда навремето (ако продължават да се бавят), или ще възникне някакво ЕДЮ, т.е. "евро-долар-юан" (ако активно сами ограничат суверенитета си) - все едно; това е само разликата между извеждане за ухото и доброволна оставка.

С други думи на САЩ предстои онова, което преди 20 години споходи Русия - да проумеят, че са само една от многото страни. Да загубят чувството на уникалност и вечна правота, да престанат с позата на всеобщ и убеден ментор. Да започнат всяка сутрин не с размишлението "какво искам", а със значително по земното "какво може". Ще кажете: голяма работа. И други велики нации са минавали по този път. И Франция, и Германия, и Англия... Да, но в случая липсва нещо, и то е опитът на поражението!

Да, днес и англичаните, и французите, и германците седят и внимателно си записват в тефтерчето мнението на делегата от Малта. Министър-председателите на същите три велики страни плюс 23-ма други премиери търпеливо чакат някакви ирландци да се натуткат и (може би) пак да направят референдум, та въпросните 26 страни евентуално да сторят нещо, което отдавна са решили.

Ум ли е това или вродена толерантност?

Ни най-малко. Това е опитът от две опустошителни войни. Това е опитът от огромно поражение и нечувано унижение. Унижение, при което Великият, Старият континент, създателят на науката, на богатството, на културата, на всичко-всичко, е поделен от някакви до скоро провинциалисти на две, проси пари от някакви вчерашни скотовъди, не може да се пази сам, трепери от изстрелването на всеки нов спътник в Космоса...

Впрочем ние тука, на Балканите, сме го гледали и този филм като капка вода. Сърбия беше интересна, богата, отворена към света и добре дошла в този свят страна. България беше бедна, провинциално мислеща, неизвестна, напълно затворена. Но имаше опита на поражението. Сърбите бяха били Австро-Унгария, после Хитлер, после Сталин. Ние бяхме загубили всичките тези войни.

Кой се оказа по-адекватен? Кой от две години е в Европа и кого същата бомбардира (в първата и единствена засега война на НАТО)? Да-а, любезни читателю. Не случайно се казва, че битият струва двама небити.

Може пък наистина и великият американски прагматизъм да спести на САЩ и света цял един излишен световно-исторически гърч. Не е чак пък такава болка за умиране да ограничиш финансовия си и политически суверенитет. Но нещо не се вижда. Това, което г-н Обама сега говори (т.е. онова, което американците искат да чуят), до тук е критика не на американското лидерство, а само на неговите дефекти.

Но и Каин, както знаем, е казвал на децата си да пазят мира, за който бил загинал чичо им...