Нов 11 септември по море?

Играта на котка и мишка между гумени лодки и огромни контейнеровози става все по-опасна. Сега на дневен ред излезе смъртта. Откакто американски и френски командоси освободиха заложници от ръцете на пленилите ги сомалийски пирати и убиха поне петима от похитителите, конфликтът ескалира. Той се превръща в една от типичните асиметрични конфронтации за глобализираната реалност на 21-ви век - една шепа пирати държат в шах най-могъщите флотилии на света.

Световните сили в задънена улица

Светът, който зависи от търговията по море, е длъжен да реагира. Най-вече Западът, включително и Германия. За да бъдат защитени собствените плавателни съдове и собствените моряци. И за да бъдат подсигурени онези морски проливи, през които танкерите транспортират половината от световното гориво. И за да бъдат сплашени евентуалните подражатели в други световни морета.

Но твърдият курс срещу пиратите е важен и поради друга причина - чрез него трябва да се предотврати една опасност, от която на стратезите-антитерористи направо им настръхват косите. Опасността, че някой ден сомалийските морски гангстери в плажно облекло могат да се съюзят с ислямистките терористи. Ал Кайда вече успя веднъж да пригоди към своите ужасни цели един отдавна познат похват на терористите - отвличането на самолети.

Ако край Африканския рог бъдат взривени само два супертанкера, световната икономика за седмици ще бъде поставена на колене. Това би бил нов 11. септември - този път по море. Какво да се прави? Да се мълчи и да се плаща, както досега, само и само, за да бъдат освободени екипажите и товарите - това е задънена улица. Защото всеки платен откуп поражда нови отвличания.

Твърд курс в борбата срещу пиратите

Адмиралите, естествено, настояват за повече бойни кораби. Но не е зле да се въведе и по-добра координация и между вече наличните военноморски сили. Първа крачка в тази посока може да се направи, като всички те бъдат поставени под общото командване на ООН.

Следващата крачка е логична: да се напусне чисто дефанзивната позиция на тези мисиии и да се тръгне на целенасочено преследване срещу пиратите и техните кораби. И накрая: държавите, които участват в операцията, са длъжни най-после да решат как ще постъпват с пиратите, заловени край Африканския рог.

Битката срещу пиратите се води по море, но те могат да бъдат победени само на сушата - това заключение се е превърнало почти в общо място. Разбира се, то не означава, че битката просто трябва да се пренесе на брега. Победа на сушата ще има единствено, ако се премахнат причините за пиратството, ако - в най-добрия вариант - на самите пирати се предостави някаква друга житейска перспектива и възможност за препитание. Защото прастарият исторически опит учи нещо много важно. Римляните успели да победят пиратите край бреговете на днешния Анадол едва след като ги преселили във вътрешността на страната и ги направили земеделци.