Носталгията по социализма далеч не е феномен, засягащ само бившата ГДР.

Цяла Източна Европа изглежда е завладяна от носталгията по миналото. Напитки, сладкиши, дрехи, перилни препарати и телевизионни серии от социалстически времена са по- обичани от когато и да било преди. Половин континент е потънал в носталгия по соц-а. Много унгарци вече си падат не по маратонките на Адидас и Пума, а по добрите стари обувки "Тисса". Едно време моделите на тази фабрика задоволяваха нуждите на целия Източен Блок. Сега - макар и с променен облик - те внезапно отново са на мода. В Полша препаратът за миене на чинии "Лудвик" пак е на първите редици на супермаркетите. Ана Ковалска регистрира голям интерес на клиентелата и към други завещани от социалистическо време продукти - например към прахосмукачката марка "Тигър". Сънародникът на Ковалска - Дариуш Рудницки - пък се радва на непрекъснато растящото търсене на предлаганите от него мотоциклети "Юнак". За една година са продадени с 20 на сто повече отколкото преди - казва той и сияе. Тромавата машина , създадена през 50-те години, на времето се ползваше със славата на "полският Харли Дейвидсън". Макар да са били произведени не повече от няколко хиляди бройки, легендата днес отново е жива. " Повечето от онези, които днес си купуват "Юнак" са чували от дядовците си, че това са били страхотни мотоциклети" - казва Рудницки, който преди няколко години закупи търговските права и сега произвежда в Корея. Така наречената Кока Кола на Изтока - също преживява ренесанс. Словенецът Емерик Желинка едва ли е можел и да сънува, че неговото произведение не само ще надживее социализма, но и че ще помогне за закъснял ренесанс на социализма по капиталистическо време. Бивша Югославия отдавна е изчезнала, Словения междувременно даже е член на ЕС, но "Кокта" все още е жива. Или по-скоро : Отново е жива.

Словенската специалистка по маркетинг Розана Турк смята, че плъзналата се из Полша, Чехия и Унгария носталгия по източната Кока-Кола" е феномен, който е завладял всички поколения в тези страни. По-възрастните я пият, защото им напомня за тяхната младост, а младите просто искат да са в крак с новата мода." Това са тъкмо онези поколения, които нямат спомен за епохата на социализма или дори са родени след 1989 година. Именно те са носители на новата ретро-социалистическа мода.

Филми и телевизионни серии от едно времеднес също отново са гребена на вълната. В Чехия сериалът " Жената зад щанда" все още опразва улиците в часа на излъчването си. В главната роля - Иржина Своркова като сърдечна продавачка със социалистическа ориентация. Тази актриса впрочем беше член на Политбюро през 70-те години - за заслугите си по създаването на класово съзнание у чехите и словаците.

В Полша - от 2001 година насам - вече 6-ти път повтарят сериала от 60-те години за "Четиримата танкисти и кучето" и милиони зрители го следят всяка вечер.

На въпроса, защо 15 години след падането на Берлинската стена и промените в региона, хората все още изпитват топло чувство към соиалистическите символи, полският социолог Павел Шпивак има прост отговор: Те се стремят към прегледността на света от онова време " - казва той. Очевидно това се отнася и до бетонните глави на функционерите от същия период. Мнозинството от поляците например вярва, че именно генералният секретар на комунистическата партия Едвард Герек имал най-големи заслуги за страната във времето след Втората световна война - а не да кажем Папата или водачът на "Солидарност " Лех Валенса. Всеки пети чешки гражданин пък отговаря, че изпитва носталгия по комунистическите времена. Според Шпивак обаче, всичките тези резултати са по-скоро израз на демонстративен протест срещу новата социална неустановеност, отколкото на реална носталгия по миналото. Мнозинството от източноевропейците в балтийските страни, Полша, Словакия, Унгария и Словения - в досегашните анкети неизменно заявяват, че живеят по-добре след историческите промени от 1989 година. " В действителност никой не желае старата система да се върне обратно" - казва Шпивак.