Нужен е по-силен натиск на закона над престъпния свят

Б. Узунова:

Диагнозата на съдебната система на българите е отдавна известна - според д-р Хелмут Палдер от баварското министерство на правосъдието. Известно е и болезненото лекарство под формата на по-добри закони, което може да помогне, но политиците не се осмеляват да го предпишат на пациента, твърди той и пояснява:

Х.Палдер:

"От експертите, които бяха в България и които познават много добре тамошната съдебна система, съставихме два ударни екипа, които ще работят съвместно с прокурорите в България по онези следствия, които предстои да бъдат приключени.Те ще дават мнение, какво още може и трябва - от тяхна гледна точка - да се направи, за да се доведат съдебните дела до успешен завършек. Ще трябва много да внимаваме да работим с най-сигурни хора от българска страна, така че никакви важни информации за тактиката ни и начина ни на действия да не проникват до среди, за които те не са предназначени. В това отношение ще трябва да осигурим най-голяма сигурност."

Б.Узунова:

Като казвате горчиво лекарство, кои закони точно имате предвид?

Палдер:

"Наказателно-процесуалния кодекс. Той беше променен преди три години, това е вярно. Тогава обаче беше извървян само половината път, за повече не стигна смелостта. Има още няколко неща, които възпрепятстват прокуратурата: например предвидени са прекалено кратки срокове за следствието, въведни са и много строги правила за събирането на доказателства - което води то това, че всяка грешка, която се направи в тази сфера, дори и най-формалната, води до неизползваемостта им пред съда. Подобно нещо няма в нито една друга съдебна система в света, освен в българската. В тази сфера определено има нужда от промени. Затова ще разговорям и с президента на Върховния касационен съд Груев, какви са възможностите от съдебна гледна точка, и дали не може за някои неща да се приемат по-компромисни варианти. Това е горчиво хапче, защото може да доведе до известно орязване на гражданските права, но пък е необходимо.Освен това самите граждани няма да усетят абсолютно никакви нарушения на правата си. Единствените, които ще ги почувстват, ще са онези, които са вършили незаконни неща."

Б.Узунова:

Досега винаги се твърдеше, че законите са наред, но проблемът бил в практическото им прилагане. Какви са точно законодателните дефицити?

Палдер:

"Законите станаха по-добри, но все още те не оказват достатъчен натиск над престъпниците. Когато законът например предписва, че всяка, дори и най-незначителна грешка в следствието - води до това, че нямам право да използвам съответните доказателствапред съда, това очевидно не е в ред. Тогава не бива да упрекваме и съдиите, че не приемат тези доказателствата. Има например множество дребни детайли, които се решават от следствието по един или друг начин в хода на работата и ако там някъде е допусната съвсем незначителна грешчица, не е редно това да води до неизползваемост на доказателствата."

Б.Узунова:

Що се отнася до това, колко бързо може да се почувства подобрение, д-р Палдер прави следната разлика:

Палдер:

"Не може всичко да стане наведнъж. Веднага ще се заемем с онези следствия, които се намират пред приключване. Нямам право да кажа, срещу кого са заведени те, макар да зная. По тези дела ще дадем мнение, какво още липсва, какво може да се направи, или да се рискува,така че бързо да се стигне до резултат още до края на годината. Всичко останало, което опира до законодателни промени и решения на парламента - там ще трябва да очакваме резултати в средносрочен план - може би до следващите избори - през юни идната година."

Б. Узунова:

Тъкмо защото предстоят избори, е интересно да се знае, дали правителството наистина е решено да осъществи промени, включително и болезнени. Каква е оценката на германския експерт?

Палдер:

"Сега, след доклада на Европейската Комисия от юли тази година, мисля, че в България наистина бяха разтърсени и осъзнаха, че трябва нещо да се направи и че нещата не могат повече да продължават по старому. Направен беше опит да се предприемат някои мерки, на г-гжа Плугчиева бяха дадени пълномощия, които тя и използва. Това е наистина положителна промяна. Надявам се, това съзнание за необходимостта от промени да не намалява с наближаването на изборите и нещата да не бъдат отново забатачени до такава степен, че никой да не смее да предприеме нещо. В това отношение съм обаче до известна степен скептичен, защото междувременно добре познавам моите български приятели."