Няма глобален, политически коректен език

Странният спор, в който се намесват въпроси като свободата на печата и религиозни чувства, на първо време допринесе за изясняване на собствената, европейска позиция: да, ние сме за свобода на печата, но де факто не беше необходимо да се публикуват карикатури с враждебно спрямо мюсюлманите съдържание . Тази позиция се чува в момента от много места. Тя е мотивирана главно от съзнанието за защита на религиозните чувства на друговерците. В същото време става дума за половинчата позиция, която не издава принципно поведение, нито пък ориентация.

Такава ориентация издават самите карикатури - общо 12 на брой – макар на практика всички да критикуват само една от тях: онази, на която е изобразен пророка Мохамед с тюрбан под формата на бомба. Това е доста ясна и опростена картина, изразяваща тезата, че ислямът и тероризмът са взаимно свързани. Подобно твърдение е неприемливо поне що се отнася до мнозинството от хората в Германия. За онези обаче, които виждат главно факта, че Осама бин Ладен и сие неизменно се позовават на корана, вършейки терористични престъпления, остава впечатлението, че между ислям и тероризъм може да бъде поставен знак на равенство. Важното тук е, политиката да има по-диференциран поглед и подход към проблемите, което всъщност е факт. В същото време е редно да се знае, че няма глобализирана политическа коректност, макар, че глобализацията е основната предпоставка за възникването на подобни бързо разпростиращи се скандали и протести. Едва откак е възможно новините да се препращат от единия до другия край на света за секунди, откак съществува интернет, мобилни телефони и ес-ем-ес , стана възможно за най-кратки срокове да се организират протести, кампании и да се манипулират масите на много места по света едновременно.

Как обаче да се противодейства, така че подобна вълна на насилие да не залее отново света? Някои – включително и в Германия – настояват за нов език на комуникацията, който да е глобализиран, политически коректен и никого да не обижда, независимо дали на Изток или на Запад. В такъв случай всякакви недоразумения или обиди, водещи до изблици на насилие, каквито има в момента, биха се оказали невъзможни.

Само че, подобен глобализиран и политически коректен език в света на изкуството и особено на карикатурата не съществува. Карикатурите по същество са художествено преувеличение. Границите на тези преувеличения могат твърде трудно да бъдат дефинирани - отговорност за тях обикновенно носи самият творец. По-голямата част от хората в Европа намират това за нормално. По отношение на карикатурите в Дания впрочем – само малцинство от датските мюсюлмани видяха в тях нещо провокативно. А и в крайна сметка карикатурите не са били замислени като елемент или оръжие в борбата между културите и цивилизациите , нито пък са били разхвърляни над Мека. Те възникнаха в Дания в рамките на дискусията, какво да е отношението спрямо ислямската религия. По традиция в Западния свят, поне от Просвещението насам, в подобни случаи се публикуват различни мнения и позиции. Разпространеното мнение на Запад е, че само по този начин е възможно да се осигури прогрес. Поне досегашното развитие е показало, че този метод дава доста добри резултати.