Нaй-лъскавият кино-фестивал

Кан, 60-ти дубъл. Бляскаво празненство с участието на всички големи имена от света на авторското кино. Ако не представени с филм, то с някакво друго извънредно събитие. 60-тото издание на на най-големия и най-важен кинофестивал е съзнателно разкошно. Поради тази причина на 35 кинематографисти от цял свят бяха поръчани миниатюри под френското мото: “Шакюн сон синема” т.е. “Кино за всекиго” , всеки със собствен почерк. Така че да намери израз многообразието на световното киноизкуство. Работата е там, че в Холивуд отдавна вече не се произвежда нещо, което да заслужава наименованието “киноизкуство”. Малцината американци, представляващи изключение от правилото като Дейвид Линч или Куентин Тарантино, разбира се, са също тук. Не се срещат обаче много на брой американски разпространители. Поради спада в курса на долара всичко струва за американците с 50 на сто по-скъпо в сравнение с миналата година. А фестивалът в Кан и след промяната в курса през 90-те години си остана фестивал на киното с претенция за художественост и необикновеност. Така гледа на него и Стивън Фрийрс, който т.г. е председателят на международното жури:

“За щастие съществува потребност от различни филми или иначе казано: Кан предлага алтернатива на филмите, продуцирани в американските студии. Може и да има много места, където това различно кино среща подкрепа и акламации, но Кан е най-доброто сред тези места. Поради това съм много доволен да съм председател на журито тук, както и че такива филми все още се правят.”

Уон Кар Уай от Хонконг е човекът, който никога не сваля черните си очила с позлатени рамки и който прави такива филми. Той е винаги добре дошъл гост в Кан, макар и вечно да доснима нещо или да премонтира филма си, след като фестивалът отдавна вече е започнал. Този път това не беше възможно, защото с първия му заснет на английски език филм “Моите боровинкови нощи” се откриваше фестивала. “Моите боровинкови нощи” се съзтезава с още 21 филма от конкурсната програма. Това също беше необичайно – да се започне веднага с филм от конкурса. Обикновено филмите, с които се открива фестивала, са недоразумения за много милиони, както м.г. американския касов хит “Кодът на Да Винчи”

Със сигурност филмът на Уон Кар Уай е сред различните, филмово есе за разпадането на любовта, за самотата и намирането на нова любов. Насред тази елиптична мелодрама се появява в първата си филмова роля популярната джаз-певица Нора Джоунс и, разбира се, макар и само като фон, изпява и една песен.

Макар и някои от най-железобетонните фенове на Уон Кар Уай да се оплакаха, че в американската езикова среда стилът му не се откроявал достатъчно ярко, този елегантен, меланхолен и естетски филм беше добро начало за тържествените дни на Лазурния бряг.