Обама: Признавам нашите слабости, но познавам и вашите!

"Толкова много откритост не е имало никога" - така е озаглавена уводната статия в седмичника Ди Цайт. Предлагаме Ви я с известни съкращения:

Срещи от такъв ранг обикновено оповестяват намерения, а не приемат закони. В случая те разклатиха отдавнашни мирогледи и най-вече онези, в чийто център стои САЩ.

Когато в Страсбург попитаха президента Обама за специалната роля на САЩ в света, той отговори, че, да, вярва в нея - така, както вярват в своята британците или гърците, например. Тази скромност върви ръка за ръка с редица признания, които само допреди година никой не беше очаквал от един американски президент. Барак Обама пое моралната отговорност за бомбардировките над Хиршоима и Нагасаки, както и за сегашната кредитна криза.

Един утвърден светоглед се пропуква

За Америка като Великия Сатана, за страната, която е в дъното на всяко Зло и не върши нищо Добро. Днес всички - от Ахмадинеджад до най-крайните противници на НАТО - просто са длъжни да осъзнаят, че занапред ще живеят в свят без любим враг. А онези, които се надяваха, че Обама ще покаже истинското си (сиреч - грозното си) лице едва след като встъпи в длъжност, ще трябва да имат още търпение.

Традиционният проамериканизъм и заклетият антиамериканизъм губят почва. И все пак, главният въпрос през тази седмица на великите срещи беше не толкова за мисловните клишета, колкото за един бъдещ свят, който най-после си създава глобален ред, отговарящ на глобалните му проблеми: от световното стопанство, през ядрените оръжия, та чак до климата. Световен ред, който е по-практичен от реда на ООН и по-представителен от този на Г-8. Явно в това си намерение светът направи крачка напред. В продължение на една седмица край различните маси за преговори седяха различни конфигурации от политици - и това не беше някакво ново световно правителство, а новизплетена лидерка мрежа.

Най-голямата заслуга принадлежи на Барак Обама, защото тъкмо той се прости със стария лидерски стил на САЩ. Очевидно на Обама не му е особено трудно да зареже великодържавния мачизъм на много от своите предшественици - той демонстрира силата си по друг начин. Той не отрича грешките, слабостите и ограниченията на своята собствена страна, а напротив - без страх говори за тях и предлага инициативи, които просто задължават другите страни да се измъкнат от своите измислени светове.

Нова атмосфера на откритост

Той казва и на другите в очите: аз познавам и вашите слабости. Така може да възникне нова атмосфера на откритост, в която руснаците ще трябва да полагат по-сериозни икономически усилия, защото не ще могат да градят и занапред силата си само върху ядрените бойни глави. В която германците вече няма да могат да се оправдават с миналото си, когато не желаят да участват във военни операции. В която швейцайрците не ще могат да оправдават данъчния си либерализъм с Вилхелм Тел. В която Китай ще трябва да се откаже от акробатиката: хем да бъде развиваща се страна, когато става дума за климата, хем да бъде сред лидерите, когато става дума за световна валута. И в която, накрая, на САЩ вече няма да се пада най-голямото парче от всяка световна торта.