Обзор на основните коментарни теми в германските всекидневници

По първата тема - ГСДП - всекидневникът "Висбаденер Курийр" пише следното:

"С вярата, че реформаторският курс на Шрьодер е предизвикал затъването на социалдемокрацията, консервативният всъщност дълбоко в душата си Бек даде пълна свобода на левите в партията. Синдикалисткото крило около младата Андреа Налес определя сега тоналността. След неудържаната дадена дума в провинция Хесен и номинирането на Гези Шван за кандидат-президент, вече не може току така да бъде премахнато подозрението, че в краен случай ГСДП ще встъпи в пакт с Лявата партия. Че Бек допусна това, не говори добре за качествата му като партиен ръководител".

"Райн цайтунг" от градовете Кобленц и Майнц /и двата в провинция Райнланд-Пфалц, където министър-председател е именно Курт Бек/ коментира така:

"Бек е прав, когато говори за страхливост и дефицит на солидарност. Въпреки това той ще остане партиен председател поне до следващите избори за Бундестаг. Та кой ли би повел преврат срещу него? А кой ще го последва? Диагнозата е стряскаща, но вярна: човекът от Пфалц е защитен от сваляне единствено от липсата на персонална алтернатива. Освен ако сам не се откаже. Обаче това не е в стила на Бек, въпреки демонстрираната чувствителност. Чак да ти стане жал за него."

Мюнхенският "Абендцайтунг" се спира на ЕС и реакциите във връзка с кризата около Договора от Лисабон:

"Противоречива е и позицията на Лявата партия на Лафонтен: те ругаят глобализацията и поради това са против ЕС. Защото не бива да бъде и плаши, че в други страни се произвежда по-евтино и поради това са заплашени работни места в Германия. Ала тъй като наистина е така и в други страни производството е по-евтино, толкова повече смисъл би имало, именно глобализацията да се контролира и поне за Европа да се определят някои общовалидни правила. Херметично изолирани щеше да ни е още по-трудно. Имаме нужда от ЕС и от това той да бъде колкото е възможно по-дееспособен, прозрачен и демократичен. Точно тази цел си поставя Договорът от Лисабон. И затова е правилно, той да се развива, в крайна сметка и без да се отчитат опасенията на ирландските противници на абортите".

По същата тема - ЕС - всекидневникът "Тюрингише Ландесцайтунг" от гр. Ваймар:

"Ирландия е история на успеха в ЕС. Чехия също може да мине за успех. И на едното и на другото място са губещите. Само че това са губещите в епохата на глобализирания свят, а не губещи заради ЕС. ЕС е по-скоро елитен клуб, който умее да смекчава чувствително пълната суровост на радикалните пазари сили. Поне за онези, които са вътре в този клуб. Ако чехите гледат на ЕС отчасти много негативно, а политиците биха предпочели изцяло да разбият договора, това би трябвало да се отчете. Все още никой не е бил изхвърлен. Ала всеки има свободата на избора, дали да се изнесе от общия европейски дом."

Ето накрая и откъс от един коментар за събитията в Зимбабве - на дюселдорфския вестник "Ханделсблат":

"Пред вид на все по-бруталните репресии не е изненадващо, че опозицията се отказва от участие в балотажа на президентските избори. От седмици опозицията е безмилостно тормозена от Мугабе. Генералният секретар на Движението за демократични промени Тендай Бити дори а застрашен от смъртна присъда. Президентът на Южна Африка Табо Мбеки, който като официален посредник в конфликта стори твърде малко, за да накара Мугабе да отстъпи, опасявайки се от гражданска война сега също настоява за отлагане на изборите и за сформиране на правителство на националното единство. Предпоставка за целта е обаче африканските лидери да се противопоставят много по-смело и да се дистанцират от диктатори като Мугабе. Тогава опозицията в бъдеще би имала шанс срещу държавния терор, ако деспоти като Мугабе усетят повече натиск от континента".