1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Обзор на списанията " Шпигел" , " Щерн" , " Фокус"

6 юни 2005

Бунт срещу Европа –след референдумите във Франция и Холандия. Руският Берлин-един своеобразен свят в германската столица. София-предизборният плакат: “ За да се гордеем с България”.

https://p.dw.com/p/AuJR



“Бунт срещу Европа , Диктатура на бюрократите.Всички опити да се спаси отречената във Франция и Холандия европейска конституция изглеждат осъдени на провал.Европейският съюз се намира пред принципното решение дали не трябва да се откаже от бляна за велика сила и да се задоволи само с един общ пазар.”Това пише списание “ Шпигел “ като стига до извода , че французите изпробваха един демократичен бунт , едно надигане на избирателите , което придоби очертанията на пуч срещу управляващите елити , срещу диктатурата на бюрократите срещу едно спуснато отгоре разбиране за Европа. Гневът беше двигателят, който накара гражданите да се отправят масово към избирателните урни . Европа , която обикновено предзвиква само скука равнодушие или както при референдума в Испания едно рутинно съгласие , разпали отново всеизгаряща страст , която заплашва да повлече със себе си всичко което доскоро бе твърдо закотвено като европейска цел.-целта за по-нататъшното разгръщане до политическа велика сила , целт за приемането на България и Румъния и нещо което предизвиква особени опасения , евентуално приемане на Турция , както и целта за реформа на социалнта държава и за неизбежното напасване към глобализацията.Така 29 май стана историческа дата , едн европейски съдбоносен ден , в чиито вечерни часове противниците на европейската конституция празнуваха на Площада на Бастилията в Париж .Последвалото три дни по-късно Не на холандците само донесе потвърждението , че още в неделя Европа се беше сгромолясала да година нулева.В историята на Европейския съюз трябва да се рзгърне един нов , един друг раздел.

Рууснаците с тук .Но това не са вече забитите съветски функционери , които полагат в Берлин , столицата на бившата ГДР, венци пред паметника в Трепто.Сега това са , пише списание “Щерн” преселници , евреи , хора на изкуството , студенти.Около 200 хиляди души от бившия Съветски съюз живеят в Берлин почти толкова колкото и дошлите от Турция. Въпреки това обаче руският Берлин не може да се открие толкова лесно.Няма руски квартал както Брайтън Бийч в Ню Йорк , няма цели улици както турските в квартала Кройцберг.Има обаче руска сцена , църкви фирми и руски медии.Това е почти незабележим паралелен свят , една плетеница от Запад и Изток. Руснаците в Берлин имат данъчен номер в Германия и ходят на отпуска в Караганда – Казахстан. Те ядат наденички с къри , а вкъщи борш.На футбол те са за германия , а на хокей на лед за Русия.

Руский Берлин. Жителите му са професори и чистачки , автомонтьори и лекари , музиканти , милионери и безработни. Руснаци купуват вили в изискания квартал Грюневалд или си делят стая в общежитие. Не всички искат да имат нещо общо помежду си.Руските германци от Казахстан рядко се приятеляват с еврейски зселници . Руски бизнесемни пък имт конткт с нелегални работници от Украйна или Беларус само ако те не струват повече от пет евро заплата на час. Това е един своеобразен свят , в който германците са в най-добрия случай гости.Този свят не е враждебно настроен и не се изолира. Този свят закриля боязливите и им дава самочувствието на едн идентичност. Ние , така радио Руский Берлин агитира на своята уеб-страница , сме жизнерадостни , енергични , динамични.Ние от години обогатяваме живота в Берлин.

“За да се гордеем с България”.Снимка от такъв предизборен плакат в София помества списание “ Шерн “ в колоната си “ Глобус” , в която се поместват необичайни факти в унисон с мотото “ разни хора разни нрави.” Под ироничното заглавие “ Първо избери и след това спечели” списанието събщава за изборната томбола на българското правителство и че за тази кампания на министър-председтеля и бивш цар Симеон Сакскобурготски се жертват 800 хиляди евро.Но , подчертава списанието , опозиционните партии са против лотарията тъй като евентуална по-висока избирателна активност облагодетелства преди всичко големите партии , също и партията на премиера.