Образование и интеграция: двете страни на един и същ медал

Две от многото истини гласят: образованието и интеграцията са двете страни на един и същ медал, а Германия винаги е била имиграционна страна. Защо обаче на различни места в страната, главно в големите градове, все още има деца, младежи и майките им, които въпреки дългогодишния си живот в Германия все още не са научили както трябва немски език? Отговорите са много. Едно обаче е сигурно: всички тези аутсайдери и потенциални таланти липсват още от сега на местния пазар на работната сила, както не спират да повтарят представителите на германския бизнес и индустрия.

Затова е добре, че изправени пред въпроса защо толкова много от мигрантите не стигат далеч с образованието, както създателят на Майкрософт Бил Гейтс, така и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу не привеждат само икономически аргументи. Барозу предупреждава за опасността от екстремизъм и уронване на демокрацията там, където ценностите на Просвещението не се защитават: едно общество, което не проявява толерантност, което не допуска всички до благата на образованието или не ги насърчава изрично, такова общество – според него – изменя на собствените си демократични принципи. Гейтс от своя страна набляга върху необходимостта да се преодолее широко разпространената неприязън към мигрантите: ако имигрантите бъдат интегрирани, няма да има социални рискове, ще отпадне заплахата от разпад на обществото.

Една студия на германското министерство на семейните грижи внася нов момент в дебата: група социолози от Хайделберг са изследвали средите на мигрантите в Германия и те обръщат внимание на една често пренебрегвана група. В студията се подчертава, че докато обществената представа се доминира изключително от необразованите, безработни или криминално проявени имигранти от трето поколение, ние губим от поглед онези, които са пробили успешно в Германия.

Пренебрегваме чужденците, които са модерни, образовани, амбициозни и космополитно ориентирани. Те не са спъвани от религиозни връзки, а готовността им за нови постижения е дори по-силно изразена, отколкото сред мнозинството в германското общество. Едно общество, което има проблеми с положителните образци, би трябвало да се вгледа по-внимателно в тази успешно интегрирана в него група.