Обратът на Асад - надежда за Близкия Изток

Ръководителите както в Берлин, така и във Вашингтон могат да бъдат доволни. Но нека не се заблуждаваме: завоят, извършен от президента Асад и промененото отношение на Запада към Дамаск не означават автоматически решение на проблемите в Близкия Изток. Сирия не държи всички ключове, но все пак един от ключовете към решението. И ако президентът Асад използва последователно този ключ, това ще бъде важна предпоставка за преодоляването и на останалите бариери.

Първата важна стъпка е направена

Асад погреба окончателно великосирийската мечта, в която Ливан се явяваше западната сирийска провинция (а Палестина беше сирийският Юг). Съобщението за установяване на дипломатически отношения между Дамаск и Бейрут е важна стъпка към нормализацията. Сирия и Ливан ще останат в много отношения - както за добро, така и за зло - тясно обвързани, но редовните дипломатически връзки издигат тези отношения на съвсем ново равнище.

Подобен е случаят Израел - Палестина. Вярно е, че още бащата и предшественик на сегашния сирийски президент Асад влезе в преговори с Израел, но след провала им се завърна отново към непоклатимия си курс. Синът Башар говори сега отново за мир и ако продължи да отстоява този курс, скоро ще му се отворят вратите както в Европа, така и в Америка. Във външнополитическо отношение, а след това и в икономически план,

Сирия несъмнено ще спечели от тази промяна.

Остава обаче една въпросителна, която засяга отношенията на Сирия с Иран и подкрепата й за радикални палестински групировки като Хамас и Хизбула. Те се противопоставят на близкоизточния мир, защото това означава признаването на Израел. Трудно е да си представим как Дамаск от една страна сключва мир, а от друга продължава да поддържа приятелски отношения с враговете на мира. Израел, а и други държави, ще направят обаче добре, ако не вземат сега да поставят условия на Дамаск, като например скъсване на връзките с Техеран и с ислямистите. Асад, както току-що демонстрира, знае сам къде се намират неговите интереси и предимства. Кой знае - нищо чудно неговата политика да даде отражение и върху политиката на онези, които с течение на времето стават все по-изолирани.