Общинските избори в Македония протекоха до голяма степен мирно

�ертер:

Оръжие, внесено в избирателни пунктове, гръмки караници между членове на изборните комисии, придружени в отделни случаи даже от сбивания, а през нощта – обичайните изстрели във въздуха от радост – като се изключат малкото на брой инциденти общинските избори в Македония протекоха спокойно.

А това е най-нажното за президента Бранко Цървенковски:

“Най-важното за всички нас и за Република Македония е, че тези избори са свободни и демократични, поредното потвърждение за високите демократични ценности на тази страна, голяма стъпка напред по посока към евро-атлантическата интеграция”.

Македония отдавна вече подаде заявката си за пълноправно членство в ЕС, макар и на много места в страната още да си личат следите от въоръжения конфликт. Преди 4 години балканската държава с 4 милиона души население бе на прага на гражданска война. Албанските бунтовници встъпваха в схватки с полицията и с подразделения на македонската армия. САЩ и ЕС положиха големи усилия, двете страни по конфликта да седнат все пак около масата за преговори. Международните сили и Охридското споразумение гарантираха в крайна сметка примирието.

В Охридското споразумение албанското малцинство успя да наложи някои от исканията си: албански в бъдеще ще е в Скопие вторият официален език. Общините ще се ползват с повече права по отношение на училищата, здравеопазването и полицията. Освен това градовете и общините бяха прекроени, така че в някои общини албанците се правърнаха в мнозинство. Ристо Пенов, досегашният кмет на Скопие изтъква значението на изборите:

“С тези избори довеждаме до край децентрализацията, всичко протича при изряден ред.”

Това действително е напредък. В западно-македанския град Струга и миналата година имаше стълкновения. По всяка вероятност градът в бъдеще ще се управлява от кмет-албанец, а това се харесва на малцина етнически македонци край Оридското езеро. За други региони бяха договери преходни периоди. Реформата на административното деление там ще влезе в сила по-късно.

Все още далеч не всички бюлетини са преброени. В Тетово, където населението е предимно албанско, начело е албанската партия ДУИ. Нейният кандидат обаче ще трябва да се яви на балотаж.

Въпросът за правата на малцинствата обаче не игра на общинските избори вече решаващата всичко роля, тъй като има достатъчно други проблеми: безработицата е голяма, поради което и бедността е широко разпространена. Македонското здравеопазване е в плачевно състояние. В Тетово, вторият по големина македонски град например, има само една единствена кола за бърза медицинска помощ.

В бъдеще всички общини ще получават дял от данъчните постъпления. Така се цели същевременно укрепването на местното самоуправление. Една жена от Скопия е гласувала именно затова:

“Тъй като кметовете сега ще имат повече правомощия, и очакванията ни са големи. Дали ще се изпълнят, тепърва ще разберем”.

Повечето македонци са скептично настроени, когато стане дума за политиците им. Държавната служба често се възприема като възможност за пълнене на собствения джоб.

Бизнесменът и независим кандидат Трифун Костовски е начело в столицата Скопие. Според независими изборни наблюдатели вече било ясно, че той щял да спечели кметското място. Костовски бе обещал да сложи край на корупцията и партизанщината.