Общото между Ангела Меркел и Хилари Клинтън

Според вестник "Ди Цайт" Хилари Клинтън ще продължи да бъде смятана за една от най-могъщите жени в света, въпреки че засега губи по гласове в надпреварата за кандидат-президентското място с Барак Обама. "Ди Цайт" пише:

Богатата на горчива ирония история на Хилари Клинтън достигна нова кулминация: макар че отвори вратите на Белия дом за жените, така както никой друг досега, самата Хилари Клинтън няма да влезе вътре, за да управлява. Тя ще остане в историята като трагичната сестра на Ангела Меркел - успешна, но и нещастна същевременно.

Така обаче става ясна онази характеристика, която свързва двете жени независимо от разделящото ги в Европа и Америка, от успеха и поражението. И Хилари Клинтън и Ангела Меркел си остават жени от политиката на 20-ти век, платили

висока цена за изкачването си във властта

а именно: те трябваше да прикриват, че са жени.

Това е онзи образ, който е характерен за израелската министър-председателка Голда Мейр още през 70-те години и който помогна на Маргарет Тачър да пробие през 80-те като "Желязната лейди". В основата на това прозвище лежи едно явно недооценяване: една жена може да успее в политиката не като жена, а само като мъж.

Ангела Меркел се справя с тази дилема по малко по-ненатрапчив начин. Жената у нея просто изчезва зад функцията, която изпълнява.

Не полът, а заеманият пост определя личността

така гласи принципът, който Меркел преследва неотклонно от години наред. Така поне й се спестяват тъпите коментари от сорта на: нашата канцлерка си е истински мъж. И въпреки това, когато преди няколко седмици се появи с по-широко деколте от обикновеното, за нейно голямо учудване, предизвика истинска сензация.

Както Ангела Меркел, така и Хилари Клинтън започнаха кариерата си под нечие покровителство. Бил Клинтън поделяше по партньорски властта със съпругата си, а Хелмут Кол я остъпи на младия талант Меркел. Така че и двете жени живеят в нечия сянка. Колкото и големи да са успехите им на политическата арена, богатият иначе на шансове 20-ти век все пак не им даде възможността да получат власт и да си останат жени. И ако през есента в Белия дом влезе Барак Обама, иронията ще бъде перфектна. Тогава един мъж ще демонстрира, как може да се наложи в бъдеще една жена в политиката, а именно: като не играе ролята нито на жертва, нито на мъжкар.