Ограничения на пазара на труда за източноевропейци
22 март 2006
Влезлите преди две години в сила ограничения за достъпа на работници от новоприетите в ЕС източноевропейски страни, ще останат да важат за нови три години. Ограниченията важат за гражданите на Полша, Унгария и Словакия и другите държави приети през 2004 година, с изключение на Малта и Кипър. Според германският министър на труда Франц Мюнтеферинг на първо време ограничаването на достъпа на източноевропейци до местния пазара на труда е неизбежно. Според него това не означава, че германският пазар на труда се капсулира. Във времената на висока безработица обаче, директивата на Европейската комисия за отваряне на пазарите на труда не можела да бъде изпълнена без да се засилят напрежението и натискът над заплатите. Подобно развитие германското правителство не можело да допусне.
Европейската комисия пледира за това, старитедържави -членки на общността да отворят своите пазари на труда и да отменят поставените ограничения. Поне шест от настоящите държави-членки на ЕС последваха този призив. Става дума за Великобритания, Ирландия, Швеция, Финландия, Португалия и Испания, които от от месец май т.г. ще допуснат работници от новоприетите в ЕС държави до своите пазари на труда. Според германското виждане, отмяната на ограниченията можело да доведе до наплив на чужди работници тъкмо в нископлатения сектор на пазара на труда. По този начин най-силно изложени на дъмпинг на цени и заплати щели да се окажат представителите на занаятчийския сектор. Тъкмо представител на занаятчийския сектор в Германия изрази подробно тези опасения на фирмите, само че по отношение на България и Румъния, които още не са в общността, и чието приемане очевидно вече предизвиква тревоги. На въпрос какви са очакванията за бъдещето, които германските занаятчийски фирми свързват с предстаящото приемане на България и Румъния в ЕС, заместник-управителят на търговската камара в Кьолн Ортвин Велтрих заявява в прав текст следното: “Датата на приемането на тези две страни не ни изпълва с радостни чувства. Предишното разширяване на ЕС доведе до множество проблеми, които са всичко друго, но не и решени, и които могат да се изострят още повече.” По-нататък Велтрих заявява, че достъпът на работници от Източна Европа е ограничен посредством преходни периоди, което обаче не се отнася до правото на регистрация на фирми от самонаети лица. Според заместник-управителя на търговската камара в Кьолн само в провинция Северен Рейн-Вестфалия има предположения, че броят на подобни фиктивни фирми на източноевропейци възлиза на около 2500. Де факто става дума за работна ръка, която работи на дъмпингови цени от по пет евро на час и застрашава работните места в Германия. По отношение на България и Румъния Велтрих заявява, че разликите в нивото на благосъстоянието на двете страни-кандидатки и останалия ЕС е значително. Затова трябвало да се очакват нови значителни злоупотреби при създаването на занаятчийски фирми от източноевропейци в Германия. Накрая заместник- управителя на търговската камара в Кьолн заявява, че с оглед на нерешените проблеми в ЕС, отлаганвето на българското и румънско членство в общността с една година щяло да бъде добре дошло за германските фирми от занаятчийския сектор, защото щяло да им осигури глътка въздух и възможност за печелене на време. Още повече, че можело да се проведат допълнителни преговори за нови двустранни споразумения, недопускащи дъмпинга на заплати и цени.