ООН на 60 години

“ Ние народите на Обединените нации...”С тези думи започва преамбюла на хартата на ООН. Това звучи добре , но е чисто разкрасяване на истината.В действителност правителства доброто или злото на световната организация , като само част тези правителства са избрани по демократичен път .Между най-силните т.е. в Съвета за сигурност се намираха диктаторски режими , които с правото си на вето можеха да блокират деййността на организацията. И дори свободно избрани от народа правителства не винаги казваха в Съвета за сигурност това което ска народът.Може да се припомни за съгласието на тони Блеър и Хосе Мари Аснар с войната в Ирк , докато мнозинството британци и испанци бяха категорично против.Първото изречение от преамбюла е симпотматично за противоречията от които световната организация страда от 60-години насам.По време на студената война Съветът за сигурност рядко можеше да изпълнява отдерената му задача да се грижи за мира и сигурността в света.Вярно че сини каски твърде често играеха положителна роля чрез миротворчески мисии след военен конфликт в някои региони. Но едва след конфликта.Иначе в повечето случаи ООН не можеше да предотвратява избухването на войни , нито в Корея нито във Виетнам.След приключването на конфликта Изток-Запад в края на 80-те години броят на гласовете вето в Съвета за сигурност клон