ООН оказва натиск върху Сирия

Камински коментира.

Един доста неприятен режим бива притиснат до стената, въпрос на време е, кога той ще се срине изцяло, за да проправи път за златните времена в Близкия Изток – горе долу така си представя американският президент Джордж Буш бъдещето. Той така или иначе определи вече страната на президента Башар Асад като “мерзавска държава” – и то дълго преди германският прокурор Детлеф Мелис да представи пред Съвета за сигурност на ООН разкритията си във връзка с убийството на бившия ливански премиер Рафик Харири. Според Мелис в атентата са замесени високопоставени представители на политическите среди в Дамаск и Бейрут. Ако Сирия откаже да сътрудничи на комисията, разследваща убийството на Рафик Харири, Съветът за сигурност ще разгледа допълнителни мерки, включително налагане на икономически санкции.

Но внимание! Първо налагането на санкции далеч не е така лесно, както изглежда на пръв поглед. Второ те биха могли да имат нежелателен страничен ефект. Като доказателство за това би могъл да послужи бегъл поглед върху положението в Ирак. И трето трябва да се намери отговор на въпроса: Налице ли са въобще достатъчно доказателства за това, че сирийското управление и президентът Башар Асад са издали заповедта за ликвидирането на Рафик Харири. Самият водещ разследванията Детлеф Мелис би отговорил на този въпрос с “не”. Мелис разполага с улики, той може да докаже и участието на сирийски и ливански представтели на службите за сигурност в атентата. Не изцяло невинни се оказват и роднини на сирийския държавен глава. Самият Башар Асад обаче се радва на неопетнена репутация, поне що се отнася до убийството на бившия ливански премиер.

Именно това е неговият шанс да измъкне главата си от примката. Но едно е ясно: Дамаск ще трябва да прояви готовност да сътрудничи на комисията, разследваща убийството на Рафик Харири, ще трябва да отвори архивите си, да назове имена. Това ще изисква някоя друга жертва – може би дори роднини на Башар Асад. Той от своя страна ще се види принуден да държи позицията на различни фронтове. Неговите най-близки сътрудници биха могли например да се опитат да го свалят тихомълком от власт. Независими наблюдатели определят тази опция като твърде вероятна.

Ако обаче Асад съумее да устои на този вътрешена натиск, той ще е принуден да прояви готовност за преговори с международната общност. Най-вече за да предотврати налагането на икономически санкции, които биха довели до засилване на недоволството сред сирийското население, критикуващо така или иначе от край време държавния си глава заради неудържани обещания за реформи.

Държави като САЩ и Франция ще се съгласят да водят преговори със Сирия единствено в случай, че Асад осъществи цялостна промяна на политическия си курс, и то не само по отношение на ливанския въпрос. На дневен ред ще бъдат поставени както подозренията за подкрепа от сирийска страна на терора в Ирак, така и мирните преговори с Израел.

Ще направи ли Башар Асад толкова компромиси? Май не му остава нищо друго, ако иска да спаси режима си. Либийският президент Муамар Кадафи доказа вече, че това е възможно. За международната общност – и най-вече за Близкия Изток – наложените чрез натиск отвън промени в Сирия биха били добре дошли.