Опазването на околната среда не е луксозна тема, а екзистенциален въпрос

е обаче причината за яростта на природната стихия. Ураганът Катрина показа, че глобалното опазване на околната среда е единственото решение на проблема.

Нанесените материални щети се равняват на близо 300 милиарда долара. Голяма част от Ню Орлиънс е под вода, градът е почти изцяло евакуиран. Ураганът Катрина доказа, че вятърът и водата предизвикват най-унищожителните природни стихии. Югът на САЩ знае това, от край време. Тропическите бури се подхранват от затоплянето на океаните – колкото по-топли са те, толкова по-унищожителни са стихиите. Голям е приносът на модерния човек, предизвикал глобалните промени в климата. Конкретно казано: чрез изгарянето на енергийни носители като петрол и въглища и чрез произлизащото от това отделяне на въглероден двуокис в атмосферата.

Изледователи на климата говорят от години, само че няма кой да ги чуе. Отдавна вече се знае, че ще се увеличи не броят на ураганите, а тяхната интензивност. Политиката обаче игнорира предупрежденията на експертите. Причината за това е следната: въпреки че прогнозите им винаги се сбъдват, те са чисто и просто неудобни. Експертите не само предупреждават, но и обясняват, какво човечеството би могло и би трябвало да направи, за да спре парниковия ефект. За намаляване на емисиите от вредни газове трябва да се наложи използването на вятърната и слънчевата енергия, въглищата трябва да бъдат заменени от газ.

Всичко това бе доста популярно в началото на 90-те години, когато в Рио де Жанейро държави от цял свят обсъдиха единната си политика в полза на околната среда. Голяма бе еуфорията малко след падането на Желязната завеса. Всичко изглеждаше възможно, включително и решението на климатичния проблем.

Къде изчезна обаче тази първоначална еуфория, къде останаха обещанията, погребани ли са добрите намерения? Световната икономика изпадна в тежка криза, появи се новата световна заплаха – тероризмът, икономиките на водещите индустриални държави преживяха поражение след поражение, опазването на околната среда изчезна от полезрението на световната политика. САЩ, които първоначално участваха в обсъждането на плана за глобалното опазване на климата, се отдръпнаха веднага, щом трябваше да направят първи конкретни стъпки в посока изпълнение на договореностите. Започнатите с много надежда и добра воля преговори по протокола от Киото се оказаха в крайна сметка жилави и безрезултатни. Сключеният през февруари тази година договор предвижда в най-добрия случай стагнация на световните емисии от вредни газове, не намаляването им. А САЩ заявиха безкомпромисно, че нямат желание да се включат в общите усилия. Американците обичат големите си коли и хладилници. Средностатистическият американец изразходва двойно повече енергия от еврпееца, а той от своя страна многократно повече от африканеца. Съвсем скоро страни като Индия и Китай ще се погрижат за поредното драстично увеличение на енергийния разход. Неблагоприятна перспектива за световния климат.

Парниковият ефект не познава граници. Той касае всички нас, бедни и богати, малки и големи, американци и европейци. Богатият Запад трябва да инвестира повече в изследването на нови технологии, които да бъдат приложени в цял свят, спомагайки по този начин за прекратяване на глобалното затопляне. Индустриалните държави трябва да развият инструменти, които са в сътояние да намалят емисиите им от вредни газове. Или с други думи: политиците, най-вече американският президент Джордж Буш, трябва най-сетне да проумеят, че изследователите на климата не са безумни учени, проповядващи края на света. Техните прогонзи са реалистични и трябва да се взимат сериозно.

Опазването на околната среда е екзистенциален въпрос, а не луксозна тема, на която се обръща внимание единствено във времена на икономически разцвет. Ако тази истина не завладее съвсем скоро съзнанието ни, ще трябва да се примирим с още повече щети, предизвикани от все по-унищожителните природни стихии. Щети, които един ден няма да сме в състояние да заплатим.