Опело и траурна държавна церемония за покойния бивш германски президент Йоханес Рау

В предсъмртния си миг Йоханес Рау бил закрилян от добри сили, каза епископ Волфганг Хубер, председател на Съвета на протестантите в Германия в траурното си слово за покойния бивш президент. Всъщност, това е цитат от теолога Дитрих Бонхьофер, убит като опозиционер от националсоциалистите, когото религиозният Йоханес Рау дълбоко почиташе. Епископ Хубер добави, че от своята вяра Рау черпел много сили и надежда, че от никого не е криел християнските си убеждения:

“Като дете Йоханес е бил свидетел на доносите срещу християните. Той знаеше, че вярата в Исус може да бъде и опасна. Ето защо изобщо не го смущаваше фактът, че често пъти го наричаха “братко Йоханес”, а понякога това прозвище ставаше дори повод за присмех.”

След църковното опело имаше и държавна траурна церемония. Федералният президент Хорст Кьолер отдаде дължимото на политическата кариера на своя предшественик като кмет на родния си град Вупертал, после като министър на образованието и премиер на най-голямата германска провинция Северен Рейн-Вестфалия и накрая – като държавен глава. Рау винаги е знаел какво означава думата “мандат”, каза Кьолер: ограничено във времето поръчение да служиш на общественото благо. Йоханес Рау практикуваше онези добродетели, които народът очаква от своите представители, каза още президентът:

“Той спечели уважението на своите сънародници, но успя и нещо много повече: да спечели симпатиите и дори сърцата им. Неговата светла, дружелюбна натура, умението му да се сближава с хората, искреният му интерес към техните възгледи и грижи, огромната му готовност да помага и жизнеутвърждаващото му чувство за хумор го превърнаха в същински “баща на нацията”.

Зад граница Йоханес Рау представяше Германия по един симпатичен, убедителен и правдив начин, каза Хорст Кьолер, подчертавайки особено речта, която Рау произнесе на немски език пред израелския парламент:

“Благодарни сме му за всичко, което стори за германо-еврейските отношения и за приятелството между Израел и Германия. Същото се отнася и до неговия принос към германо-полските отношения. През целия си живот Йоханес Рау защитаваше убеждението, че паметта е неделима. Той смяташе, че германците трябва да застанат очи в очи с несправедливостите и страданията, причинени от германци. Че трябва да помнят холокоста и германските престъпления срещу Полша и срещу много други народи и нации. Но че в същото време не бива да се забравят индивидуалните страдания, изтърпени от милиони германци по време на бомбардировките, прокужданията и преселенията.”

След Хорст Кьолер и австрийският президент Франц Фишер осъщо тдаде почит към делото на Йоханес Рау. Рау живя и работи за една Германия, от която не страхува никой – нито вътре в страната, нито извън нея, кажа Фишер:

“Той беше убеден европеец. Ето защо имаше толкова много приятели и приятелки както в Европа, така и извън нея. Не случайно през последните дни навсякъде по света ще чуете само думи на възхищение, уважение и респект за Йоханес Рау и ще усетите истинска тъга заради смъртта му.”