Оправдаха ли се най-големите опасения, свързвани преди една година с източното разширяване?

На скептиците по отношение на източното разширяване, то беше представяно като голяма конюнктурна програма. Привържениците на разширяването казваха, че от новите 70 милиона потребители в Източна Европа ще произлезат нови импулси. Какво стана в действителност?

Икономиката не се здавижи. През последните 12 месеца темповете на растежа в в двете части на Европа започнаха да се забавят. Най-тежко засегната е Германия, която уж трябваше дай извлече най-големи ползи от разширяването. Всъщност обаче, връзката между тези фактори не е така еднозначна, както изглежда на пръв поглед. Тъкмо германските фирми завладяха източноевропейските пазари през 90-те години. В годината на присъединяването на 10 нови страни, те им продадоха стаки на стойност 60 милиарда евро – т.е. с близо две трети повече в сравнение с периода от преди 5 години. Стойността на техните дъщерни фирми и фабрики възлиза на 23 милиарда евро. Някои икономически експерти вярват, че по този начин са били подсигурени работни места в стария ЕС и че икономическия срив във Федералната Република би бил много по-драстичен , ако не беше станало източното разширяване. Мюнхенската професорка по икономика Дейла Марин твърди обаче, че повече от половината от основаните в Източна Европа фирми за изнесени натам по съображения за икономиии. Централите на съответните концерни получават изгодин доставки от Изток и по този начин си подсигуряват пазарни преимущества. По този начин обаче загиват и работни места в стария ЕС.

Второто основно опасение, свързвано с източното разширяване до преди една година гласеше : Изтокът е прекалено беден. А какво означава преразпределянето на богатството между Изтока и Запада, геманците познават твърде добре от данъчните си декларации. На европейско ниво това се нарича структурно стимулиране.

На първи май 2004 година, региони като Мекленбург или Крит за една нощ станаха по-богати, защото в общността попаднаха други региони със значително по-ниски доходи. Ако правилата за разпределение на структурните фондове не се променят, много от финансовите инжекции за германски региони, ще отпаднат в края на текущия финансов период през 2006 година. Зад кулисите битката за пари отдавна вече тече. Става дума за финансовото планиране за периода 2007 до 2013 година. Всичките 25 страни-членки трябва да се споразумеят, колко пари ще плащат занапред в общия брюкселски бюджет и как да се разпределя той. Германия е загрижена за съдбата на финансовите помощи в полза на структурно сбалите региони в източната част на страната и настоява за големи преходни периоди. Великобритания иска и в бъдеще да получава 4 милиарда евро годишно от брюкселския бюджет, макар че страната днес е в значително по-добро финансово положение от 1984, когато Маргарет Тачър издейства отстъпки за британците. Според Тони Блеър разходите трябва да се намалят на друго място – например при аграрните субсидии, на те пък са свещенни за французите. Германия също с удоволствие би съкратила аграрните субсидии, но порад сегашната си вярна привързаност към Париж се запрещава всякаква позиция, която да влиза в противоречие с френската. Засега не се очертава компромис, който да е в еднаква степен приемлив за всички страни. Ако споразумението не се постигне своевременно, от 2007 година нататък изобщо няма да има инфраструктурни проекти, които да се субсидират от ЕС.

Опасение номер три до преди година гласеше, че всичко в ЕС ще потъне в хаос, след като общността от 15 изведнъж нарастне на 25 държави. Как изглеждат нещата сега?

На пръв хоглед рутината в действията на общността е запазена. При по- голямо вглеждане обаче се вижда, че много неща са станали по-трудни и по-бавни. Увеличеното езиково разнообразие без съмнение е най-големият организационен проблем. За всеки от новите 9 езика са нужни по 80 нови преводача. Засега само сътрудниците с полски и унгарски са попълнили нужните места. Все по-често графикът на работа се проваля, защото някой проект на Комисията се оказва непреведен на някой от езиците. И политические преговорите в парламента станаха значително по-трудни. “Старите” в общността установяват, че колегите им от “новите” държави все още не са изцяло преданни на европейския дух. Привързаността им към националните държави и националните интереси била значително по-важна за тях и стояла в класацията на приоритетите им по-горе, отколкото общото Европейско дело. Затова изработването на общи европейски позиции е станало значително по-трудно.

Опасение номер четири до преди година гласеше : ЕС става прекалено голям и необозрим.

“Конституцията е ключът за стимулирането на социалната политика във Франция и навсякъде в Европа” – търди Мартин Шулц – шеф на социалситечсаката фракция в Европарламента. Саме че избирателите отказват да повярват в това. Политиците подцениха психологическия ефект от сливането на дебатите по новата конституция с тези по разширяването на общността. В главите на французите, икономическият застой, евтината конкурнция от Изтока и износът на работни места натам, както и дебатът около приемането на Турция в ЕС са се циментирали в една единствена омразна дума – “конституция”. Разискваният от европейските философи надълго и нашироко въпрос, дали разширяването на общността и задълбочаването на сътрудничеството в нея взаимно се оплождат или пък изключват , гражданите на Европа отдавна вече са решили за себе си: прекалено много разширяване наведнъж не носи нищо добро – смятат те и са на път – да дадат на ЕС възможност да си почине и помисли. Дали обаче разширяването ще бъде спряно в резултат на това – е съмнително. И все пак станаха някои промени: Бългрия и Румъния получиха предпазни клаузи в договорите си, Хърватия беше поставена в списъка на чакащите поради липса на готовност за сътрудничество с трибунала в Хага, а реакциите срещу нарушенията на човешките права в Турция станаха необичайно остри. Европейските избиратели поставиха на първо място в дневния ред въпроса: къде започва и къде свършва Европа.