Опустошителните брюкселски градушки

Тежко се оказа тазгодишното лято за управляващата коалиция и нейния главен спонсор – Георги Първанов. Ударите върху президентската и изпълнителната власт заваляха подобно на градоносна лятна буря, зародила се този път не от обичайните шумни, но „слабосилни” напъни на местната опозиция, а от неразбираемата все още за българския политически манталитет система, наречена ЕС.

Вечният национален „Андрешко”, който крадеше умерено и мамеше доста успешно държавата по време на тоталитарното управление, през последните 15-тина години направи опит да се трансформира в европеец. Той дори си въобрази, че е успял в глуповатото си начинание, след като преди две години внезапно разбра, че държавата му е приета в ЕС. Не „влязла” , а приета с великодушната „Жан Валжановска” презумпция от „Клетниците” на Юго, че и

най-закоравелият престъпник би могъл да се превърне в порядъчен индивид

ако попадне в средата на цивилизовано и толерантно демократично общество.

Това, естествено, не се получи. Оказа се, че за 18-те месеца членство в „Клуба на богатите” България, освен най-бедната и недоволна от управлението си държава, си остана и най-корумпираната клубна членка, която броени дни преди очаквания унищожителен доклад на ЕК за „Напредъка на страната в борбата срещу корупцията и организираната престъпност”, нахълта в минното поле на собствените си престъпни грехове и съвсем логично нейното сегашно управление започна методично да се самовзривява.

Една след друга загърмяха илюзиите, че в държавата съществуват структури, които са в състояние да управляват паричните фондове по европейските програми. След сензацията с доклада на Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ – който потвърди подозренията, че властта се е сраснала с престъпните мрежи в страната, не друг, а агенция „Ройтерс”, позовавайки се на свои източници в ЕК, прогнозира, че Европейската комисия се готви идната седмица да лиши България от финансиране с около половин милиард евро и да предупреди София, че може да загуби още средства от европейските фондове, ако не направи нещо смислено в борбата с корупцията. Оказа се също, че държавата трябва да връща близо 7 милиона евро от проекти по програмата ФАР за незадоволително изпълнение на важни инфраструктурни начинания, а напълно вероятно е и отнемането на акредитацията на разплащателните агенции в България, които са обвинени в

откровено корупционно отношение към европейските проекти

През тези бурни летни дни управляващите правят отчаяни опити да се скрият под някакъв „ПР–заслон” от барабанната европейска градушка, но това просто не им се удава. Ледените зърна на „брюкселския” порой са толкова интензивни, че обрулиха и малкото, успяло да върже плод през мандата на тристранната коалиция. Засега някаква спасителна мярка срещу мизерното бъдеще на държавата през есента и зимата изглеждат предсрочните избори.

Стига да има кой да ги предизвика и което е по-важното - да убеди зашеметеното от бедствието население, че може да го изведе от сегашните управленски беди и да направи опит да се справи с корупцията и престъпността.

Доколкото това вече е възможно.