Организираната престъпност в Югоизточна Европа и стратегиите в борбата срещу нея

Най-важният ресурс за организираната престъпност не е криминалната енергия, а отсъствието на държавата. Държавата не забранява, а отсъства. Организираната престъпност е пречка за изграждане на правовата държава и демокрацията и за икономическото развитие. Това са две от констатациите, изнесени на международна експертна конференция, състояла се в Берлин с централна тема “Организираната престъпност в Югоизточна Европа – факти и стратегии”. Сред експертите от Югоизточна Европа и Германия бе и д-р Красен Станчев от Института за пазарна икономика в София, с когото разговарям днес. Кои за Вас, г-н Станчев, най-важните заключения, изводи от тази конференция?

“Вероятно това, което цитирахте, което на по-обикновен човешки език означава, че в определени общества в Югоизточна Европа има съревнование между държавата и организираната престъпност в полето на грабежа, ако може така да се каже. Но има и някои неща, които според мен в доклада не са добре обяснени. Едното от тях е, че в онова, което се нарича организирана престъпност, много често се взима мнението на финансови министри и министри на правосъдието, които обикновено се оплакват от неща, които едва ли могат да бъздат сметнати за организирана престъпност – било поради техния мащаб, било поради особеностите на работата, ако меже така да се каже. Те много често се оплакват от организирана престъпност в областта на приватизацията, от несъбирането на данъци като организирана престъпност и разни други подобни неща. Това може да бъде организирана престъпност, а именно несъбирането на данъци или големи данъчни измами, но това са обикновено организирани деяния от самите данъчни служители. Както в България най-голямата измама по линия на ДДС е организирана от служители на самото министерство на финансите. Реалните проблеми, както пролича и от разговорите тук, са в трафика на наркотиците, трафика на хора. И донякъде в производството и разпространението на оръжие. Има известна разлика между различните виждания по повод така нареченото пране на пари. Финансовите специалисти са по-скоро на мнение, че нищо не може да се направи, докато специалистите по опазване на реда и разузнаването по-скоро са на мнение, че трябва непрекъснато да се прави нещо. В общи линии аз смятам, че първите ще се окажат прави.”

На конференцията бяха обсъдени причините за организираната престъпност и бяха скицирани стратегиите? Как виждате Вие стратегиите за борба с организираната престъпност и специално какво е възможно да се направи в България според Вас?

“Според мен в България има много очевиден опит за средства, които са натрупани - да речем – с престъпна днейсност, да бъдат легализирани и съответно да бъдат включени в някакъв нормален бизнес. По-често тези опити са успешни, въпросът е, че някои от хората, които са успели да направят това, както беше последният случай с Георги Илиев, както беше случаят с Илия Павлов и други такива, хора, които са успели да избелят – така да се каже – парите, средствата, ресурсите, след това се оказват се оказват жертва. И въпросът е, по какъв начин се обяснява това? Единият, че има борба за преразпределение, вторият начин за обяснение е, че има стари дългове, които си плащат и третият начин да се обясни всичко това е, че този, който ги е “назначил”, сега просто ги премахва, защото са преминали някаква граница. Може всичко това да бяха някакви комбинации. В България особеното е, че всъщност само един физически убиец е наказан и подстрекалят, както се смята на убийството на Луканов, също е наказан, макар от чисто криминалогическа гледна точка да има големи въпроси по това дело. Т.е. от около сто убийства имаме две – въпросът е защо не се разкрият останалите. И тогава, когато си го поставяме този въпрос, тогава третата хипотеза се оказва доста вероятна. Т.е. някой, който е разрешил на тези хора да оперират по този начин, в моменат се опитва да ги ограничи или просто унищожи. Мисля, че това е общо между България и останалите страни в Югоизточна Европа. Общото е това, че в някакъв момент - поради много силното предлагане на услуги по контрола, услуги, свързани с насилие и на скучаещи безработни – да речем – силови структури, тези хора много лесно започват да си намират работа с одобрението на техните бивши началници или някакво политическо стечение на обстоятелствата – било то Милошевич в Сърбия и Черна Гора, било то Туджман в Хърватска, било то някакви други водачи, било то пък ситуаци, каквато имаше в Косово /в смисъл една паралелна държавна на официалната югославска структура, една голяма неправителствена организация със собствени данъци, със собствено училище, със собствена аримя, със

събествени сили на реда и т.н./. Или пък – да речем – търсенето на военни услуги в бивша Югославия доведе до създаването на парадържавни средства за насилие, или институции за насилие. И в общи линии това всичко по някакъв начин поддържаше относително високо търсене на такива знания и умения в продължение на относително дълъг период. Когато в останалите страни от Европа такива случки нямаше и изведнъж за Балканите възникна, или по-скоро беше възстановен един много стар облик като барутен погреб, източник на престъпност .... и т.н.”

Стратегиите, нека да се върнем към стратегиите. Смятате ли, че със съдебната реформа в България, с принудата, която изниква на фона на присъединяване към ЕС, има шансове за поне ограничаване на организираната престъпност?

“Организираната престъпност се ограничава така да се каже от само себе си толкова, доколкото се увеличава доходът на хората, увеличава се икономиката, възникват повече възможности и дори хората, които са се занимавали с организирана престъпност, смятат в някакъв момент вече, че по-добре е да се занимават с нещо друго. Това е първият начин да се неутрализира – ако може да се каже – организираната престъпност. Вторият начин е държавата да се занимава само с неща, които съществени. Не може да се смята, че организирана престъпност е неплащането на данъци, по-скоро трябва да се опрости облагането с данъци, държавата да се съсредоточи, т.е. правителството, министерството на финансите и министерството на правосъдието и прокуратурата да се съсредоточат само върух големите измами. Следващо нещо, което е много важон, важно е да има пример. Не може – да речем – министърът на финансите да срещне с престъпници и след това да се очаква, че цялата система ще започне да работи, дори да е случайна тази среща. И последният начин по значение, струва ми се, че след като са направени въпросните промени в наказателно-процесуалния кодекс трябва накрая да се реши и въпросът с мястото на прокуратурата. Т.е. прокуратурата трябва да бъде част от изпълнителната власт, това е най-чистата система. Онова, което в момента се случва, е че съществуваат прекалено моного независими една от дурга системи в правораздаването и всяка една от тях има собствени цели на съществуване и затова защото е така, много лесно се корумпира. Тогава, когато имаме нормалано място на прокуратурата в изпълнителната власт, ясно е кой пие ,кой плаща, кой плаща сметката в края на краишата. И това ще бъде министърпредседателят. Има контрол от страна на избирателите. Не вярвам да се случи така, че в България да има много голяма така да се каже, много големи политически своеволия по повод прокуратурата и целия правораздавателен процес, защото нещата ще бъдат относително прозрачни.”