Организираната престъпност на Балканите

16-годишната Даниела разказва за себе си във филма на германската журналистка Инге Бел. Даниела е била отвлечена от родното си село в България и принудена на едва 13 години да проституира в Западна Европа. В началото на тази верига от насилие стои българската мафия в лицето на банда за търговия с момичета. В края на веригата са западноевропейци, бивши клиенти на Даниела от Германия, Брюксел, Страсбург. ”Говорим само за огромната енергия, която се влива в този вид организирана престъпност, за престъпните групировки, но не и за онези, които извличат полза от организираната престъпност”, заяви в началото на конференцията Ута Цапф, заместник-председател на Дружеството за Югоизточна Европа.

Затова още от самото начало участващите в конференцията се обединиха около една теза: ”Няма престъпни култури има специфика на престъпността в отделните страни”.

Организираната престъпност в Югозиточна Европа също има своя специфика, заяви Александер Зегер, експерт от Съвета на Европа в Страсбург :

Има общо наследство – разпада на бивша Югославия, последвано от войни и насилие. Етническия въпрос тук не е толко важен. Държавите, етническите групи водиха война по между си, но в същото време престъпниците работиха чудесно заедно, като снабдяваха отделните страни с оръжие и печелеха от военните конфликти, казва Александер Зегер.

Според него организираната престъпност в Югоизточна Европа се е ”специализирала” в няколко области. Например: търговията с наркотици, укриването на данъци и корупцията, най-вече когато става дума за разпределяне на държавни поръчки. Александер Зегер представи няколко тенденции в развитието на балканската организирана престъпност. Например: търговията с хора е намаляла през последните години, което според някои експерти се дължи на това че тя е станала по-малко видима, а според други – на натиска от страна на европейските институции. Друга тенденция - Балканите отдавна вече не са само транзитен път за търговията с наркотици. Употребата им в самия регион се е увеличила. Красен Станчев от българския институт за пазарна икономика също открои тенденция в развитието на икономическата престъпност на Балканите: ”Икономическата престъпност на Балканите е силно надценена”, твърди той, но и тя си има специфичните особености:

Първата особеност е, че имаше война и много голямо търсене на насилие и фанансии за войната. Политическите ръководители създаваха тези паралелни структури. Смятам обаче, че това вече е минало.

И още една тенденция, откроиха експертите: организираната престъпност на Балканите излиза далеч от рамките на региона.

Почти всички участници в конференцията се връщаха към тази теза. Журналистът Норберт Мапес – Нидик, например, я спомена във връзка с факторите, обуславящи организираната престъпност в Югоизточна Европа. Албанските наркодилъри в Швейцария нямат отношение към хората и страната, в която се намират, за тях тя е чужда, оттук и – липсата на етични задръжки или пък проява на гузна съвест. Друг риск за появата на организираната престъпност, според журналиста Мапес –Нидик е отстъствието на държавата:

При това тук става дума не за хората, които се назначават в институциите, а и за отношението на отделния гражданин, на отделния чиновник към неговата институция. Държавата не е призната и респектирана инстанция, твърди Мапес-Нидик след дългогодишните си журналистически разследвания в Югоизточна Европа.

Основателни ли са тогава страховете в ЕС във връзка с рашривянате му на югозиток . Или разширяването ще помогне за по-ефикасната борба срещу организираната престъпност на Балканите? Каква е ролята на границите? Тези въпроси занимаваха през цялото време участниците в дискусията. Отговорът беше еднозначен:

Границите са огромен ресурс за организираната престъпност. Те са рисков фактор. Това, което си представяме като ползотворна бариера срещу организраната престъпност е точно обратното. Всяка граница има своите нелегални пътища, твърди журналистът Мапес-Нидик.

Подкрепиха го и експертите. Според Алексаднедр Зегер

разширяването е довело до намаляване на престъпността вътре в самия ЕС. ”Границите помагат най-вече на престъпниците, а не на правосъдието”, твърди Алексендер Зегер.