Орхан Памук – носител на наградата на германските книгоразпространители

Първите му литературни четения в Германия са пред малки турски кръжоци и минават, практически незабелязани от германската общественост. “Тридесетина-четиридесетина души, които се интересуват от литература, но още повече от политика”, спомня си Орхан Памук.”Четях, изслушвах проблемите им, дискутирахме. Всъщност не бях толкова важен, бях по-скоро предлог за разговори”, казва той. Споменът му се отнася за времето преди 1990 г., когато за пръв път един от романите му, “Бялата крепост” е преведен на немски език. Другояче изглеждат нещата 15 години по-късно: днес във Франкфурт на Майн на Орхан Памук ще бъде връчена наградата за мир на германските книгоразпространители; към него ще бъдат насочени без съмнение вниманието на широката публика и международното признание.

Памук стана известен в Германия неотдавна, когато публикува първия си политически роман “Сняг”. “Първия и последния”, казва 53-годишният писател. Романистът, който произхожда от буржоазно семейство и в никакъв случай не е борчески тип, изведнъж се озова в центъра на политически спорове – посрещнат враждебно в родината си, будещ уважение и възхищение в Европа. Турските националисти изляха срещу него омразата си, когато Памук напомни, че в османската империа са избити “един милион арменци”. Провинциален чиновник настоя за изгаряне на книгите му. Областен прокурор в Истанбул го обвини в “унижаване на турския народ”. Процесът ще се състои в средата на месец декември.

Орхан Памук, който е роден на 7 юни 1952 г. в Истанбул и преди да започне да се занимава с литература, следва архитектура и журналистика, всъщност просто иска читателите му да го обичат. Книгите му, преведени на 34 езика, излизат в големи тиражи. Най-вече за младото поколение Памук е символ на просветена Турция. В историческите му романи неизменно става дума за загубата на самоличността в култура, разкъсвана между Изтока и Запада. Очарованието, което както европейската, така и турско-османската история излъчват върху писателя, намира израз включително в неговия стил. Преводачите понякога изпитват просто отчаяние пред сложните му изречения. “Дългите изречения не са проблем за мен, казва Памук, особено на турски те просто се леят. В османската проза не е имало точка и запетая, всичко се вплитал в едно-единствено дълго изречение.”

Когато пише, Орхан Памук търси тишината, особено на Хейбели-ада, един от Принцовите острови в Мраморно море. “От детството си идвам в тази вила. Тук няма шум, чува се само тропотът на каруците”, разказва Памук. И все пак градът също го влече. “През есента тук става тъжно, непоносимо. Не студът ме прогонва, а тъгата. За да мога да пиша, не бива да се отдалечавам много от обществото.”

В романа си “Сняг” Памук улавя като в лупа н апреженията в обществото – турският микрокосмос в провинциалния градец Карс и неговите обитатели, убедени ислямисти, разочаровани левичари, бунтуващи се войници. “Романът ми отваря дума за вътрешните конфликти на днешните турци, за противоречията между модерното време и исляма, за желанието да бъдем приети в Европейския съюз и същевременно за страха да бъдем приети в него”, заявява Памук в интервю за седмичника “Цайт”. Орхан Памук е страстен защитник на обвързването на Турция с Европейския съюз; той открито критикува управляващите и е между първите, които се солидаризират с кюрдския писател Яшар Кемал, който преди осем години също беше отличен с наградата за мир на германските книгоразпространители. Недоброжелателните критици винят писателя, че не мислел за нищо друго, освен как да спечели Нобеловата литературна награда. Понастоящем Орхан Памук пише любовен роман. “В него няма и следа от политика”, казва той.