1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Оставката на Доналд Ръмсфелд и новата ориентация на политиката на Белия дом

10 ноември 2006

Уволнението на американския министър на отбраната Ръмсфелд предизвика силно, почти изцяло положително ехо не само в Европа, но и в Америка. От неговия приемник в Пентагона Робърт Гейтс се очаква да зададе насоката за една нова политика в Ирак. Анализ от Анатол Реймс:

https://p.dw.com/p/Atgi
Робърт Гейтс
Робърт ГейтсСнимка: AP

В мнозинството си американските коментатори са единодушни, че беше крайно време за оставката на Ръмсфелд. Демократите специално сдвояват обаче тази оценка с допълнението, че промяната на върха в Пентагона ще бъде безполезна, ако не бъде последвана от корекция в иракската политика на Вашингтон. Назначаването на бившия директор на ЦРУ Робърт Гейтс за министър на отбраната също предизвиква одобрение, надхвърлящо партийните граници.

Номинацията на Гейтс изисква потвърждението на Сената, а дотогава Ръмсфелд ще продължи да ръководи Пентагона. Републиканците искат това да стане колкото се може по-скоро. Но победителят от сенатските избори във Вирджиния, демократът Джим Уеб, изрази мнението, че изслушването на Гейтс трябвало да бъде извършено от новоизбрания състав на Сената, чието първо заседание е едва през януари. Това би предизвикало голямо забавяне, което не върви някак си с постояните призиви на демократите за промяна на курса в Ирак. Водачът на демократите в малката камара Хари Райд се обяви за колкото се може по-скорошно представяне на Гейтс пред Сената.

Гейтс, който от края на 60-те до началото на 90-те години е работил в ЦРУ и в щаба на Националния съвет за сигурност, познава добре политическата машинария във Вашингтон и е смятан за прагматичен и интелигентен специалист по въпросите на сигурността. Утвърждаването му от Сената обаче едва ли ще мине съвсем гладко. Навремето назначаването му за директор на ЦРУ бе предшествано от подробно равнищване на участието му в аферата около Иран и никарагуанските контри. Освен това прозвуча обвинението, че Гейтс нагаждал прекалено много анализите си към политическия вятър. Струва си да се спомене също, че през 80-те години Гейтс, подобно на много други свои колеги от ЦРУ, бе в плен на заблудата за “свръхсилата” СССР и не долови разпада на тамошната икономика.

Всичко това обаче няма да бъде спънка за утвърждаването му. Основни фигури сред сенаторите демократи като Байдън и Левин, бъдещите шефове на комисиите по външната и военната политика, които навремето бяха против назначаването на Гейтс за директор на ЦРУ, обещават сега обективен поглед върху номинирания министър на отбраната. Гейтс е член на надпартийната група, назначена да проучи иракската политика на страната и чийто отчет се очаква към края на месеца. Назначаването му е знак, че президентът Буш придава голямо значение на препоръките, които се очакват от тази комисия. Редица наблюдатели във Вашингтон смятат, че тази група, назначена от самия Буш, е средство, с помощта на което той може да положи началото на промяна в иракската си политика без да изгуби лицето си.

Уволнението на Ръмсфелд и учредяването на иракската група представляват също сигнал за възраждането на една друга гвардия от републикански политици, които дълго време бяха изтласкани на заден план. Неин главен представител е бившият държавен секретар Джеймс Бейкър, който не случайно бе поставен начело на иракската група. Бейкър олицетворява едно по-предпазливо, не толкова идеологизирано направление в политическата мисъл. Към него спада и Робърт Гейтс: преди две години новият шеф на Пентагона се обяви в един експертен анализ за преки преговори с Иран, предупреждавайки изрично за опасните последствия от евентуален военен удар срещу тази страна.