Оставката на румънското правителство и ЕС

А ето че сега самата Румъния налива масло в огъня с вътрешнополитическите си пируети. Либералният министър-председател Калин Таричеану подаде оставка – след само половин година на власт. Поводът беше провалът на съдебната реформа, приета от парламента, но саботирана от Върховния съд, който е доминиран от опозиционните социалисти. Така че на есен ще се състоят преждевременни парламентарни избори.

Въпреки всичко реформите продължават, нещо повече, те дори са невъзможни без нови избори – такова е във всеки случай посланието от Букурещ. Еврокомисията се пази от всякаква намеса във вътрешните работи на страната, но независими инстанции, като анализаторската агенция Стандард & Пуър например, са на мнение, че приемът ще се отложи с една година.

Впрочем не е съвсем ясно дали наистина съдебната реформа е същинската причина за сегашната криза. Първо, защото изборите няма да променят нито присъдата, нито състава на Върховния съд; и второ, защото Таричеану подаде оставка не доброволно, а под натиска на президента Траян Басеску. За опърничавия бивш моряк Басеску кризите и конфликтите не са кошмар, напротив те го стимулират явно по някакъв начин.

Първоначално привържениците му бяха очаровани, но постепенно мнозина започват да се тревожат поради направо наполеоновия апетит за власт на Басеску. Още от встъпването си в длъжност в края на миналата година той постоянно търсеше повод за нови избори. По този начин той се надява, че ще може да се увеличи тънкото понастоящем парламентарно мнозинство на управляващата коалиция. Напоследък обаче отношенията му с министър-председателя се обтегнаха, тъй като Таричеану отказа да подпише един спешен указ, с който осем тайни служби биха се оказали под прекия контрол на държавния глава.

Отношението на двамата политици към членството в ЕС е противоречиво. Басеску, който вече смути западноевропейците с открито заявените си симпатии към Америка, е първият ръководен румънски политик, който не се задъхва от възторг по ЕС. Напротив, той предупреждава сънародниците си за евентуалните икономически несгоди, които може да им се стоварят на гърба. С членството ни в евросъюза, предупреждава той, по улиците на Букурещ “няма да тръгнат реки от мед и масло”. А наскоро Таричеану допълни, че отлагането на приема “няма да е чак такава трагедия”.