1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Отново „родилни мъки” около бюджета на здравната каса

10 ноември 2007

Лекарският съюз и здравната каса не успяха да се разберат за нов Национален рамков договор, а в Министерския съвет бяха внесени два проектобюджета за касата. От това губи пациентът, твърди в коментара си Емилиян Лилов.

https://p.dw.com/p/C9zW
На преглед при личния лекарСнимка: picture-alliance/ dpa

И без друго сегашният начин, по който се договарят условията и цените за лекуване на болните в България, е всичко останало, само не и прозрачен и напълно демократичен процес. Открай време в договарянето участват само здравната каса и Лекарският съюз. В този си вид системата на договаряне дава сериозни дефекти.

Това, че двете страни не могат да се разберат за бюджета за здравеопазване за следващата календарна година, е един от признаците, че процесът на договаряне всъщност е блокиран. Никой обаче не си го признава. А той е блокиран, защото в него открай време участват само двама - Лекарският съюз и Здравната каса. Така се създава впечатлението за монопол в преговарянето, което означава и монополизиране на правото за определяне цените и услугите в здравеопазването. Вярвам, ще се съгласите, че това не е особено демократично!

Министърът като арбитър

Ministerpräsident Sergei Stanischew Bulgarien
Началникът на всички министри, вкл. здравнияСнимка: AP

Да не говорим за логичното следствие от всичко това, което си изразява в следващото голямо недоразумение, а именно – че когато двете страни не се разберат, както е било винаги, вкл. сега, се търси арбитър, който пък винаги е здравният министър. А това намирисва на администриране, което отново се разминава с разбирането ни за демократични порядки.

Един от шансовете за пробив, е да се върви към разширяване на кръга от участници в преговорите, което би им придало по-голяма представителност. Така напр. къде в сегашната схема на договарянето са болниците - частни или обществени? Защо Лекарският съюз не е направил постъпки за привличането и на тяхната Асоциация, от което той само би спечелил? А оттук биха спечелили разбира се най-вече пациентите! И това е само един пример.

Друг ни отвежда към хората, които се самоосигуряват за здраве, и които също би трябвало да ги интересува, кои здравни услуги влизат в общия здравен пакет, и за кои ще им се налага да си плащат допълнително! Сега доброволното здравно осигуряване ползва смешно малък дял от парите от осигуровки, и никой не знае, кой в тази схема за какво и колко плаща!

Symbolbild Korruption Bestechung Geld Euro
Плащане на ръкаСнимка: BilderBox.com

На ръба на закона

Наскоро попаднах на данни, от които става ясно, че почти половината от плащанията в здравната система не са от бюджета за здравеопазване, т.е. не се покриват от парите, които отделят за лечение министерството и здравната каса. Към това трябва да добавим и още един факт, който е публична тайна – че черната каса в българското здравеопазване почти е равна на публичната. Ще рече, че в системата се въртят огромни пари, напълно безотчетни, които никой не знае колко са, и които се дават къде легално, къде – не, на ръка или под масата. Всичко това говори не само за тежки дефицити, а за това, че системата на българското здравеопазване е тежко болна.

Когато социалистите, които сега ни управляват, тръгваха на поход към властта преди 2 години, те обещаваха 6 % от БВП за здравеопазване през 2008 година, размер на здравните вноски от 8 на сто, продължаване на приватизацията и т.н. и т.н. Нищо от това обаче не се случва реално. Този вид политическо шмекеруване също е част от проблема. Затова е минимален рискът да сбъркаме, ако прогнозираме, че и през 2008 година системата ще продължи да функционира както и досега - без ясни правила, с тежки финансови сътресения и всичко останало, на което сме свикнали през годините.

Бедността не е порок, но не води и до качество

Herzzentrum Herzkrankheiten Herzrhytmusstörung Gesundheitswesen Krankenkasse Gesundheitsreform
Модерното здравеопазване струва скъпоСнимка: AP

А всичко това ще продължава, докато не си отговорим на въпроса: Каква здравна система искаме в България? - Ако сегашната ни харесва, тогава да продължим да плащаме толкова, но трябва обаче веднъж завинаги да престанем да се сравняваме с Европа. Защото нека стане ясно, че здравеопазването в България струва точно толкова, колкото и в Германия, в Белгия, Италия или Словения. Защото медикаментите, апаратурата и консумативите идват от едни и същи фирми-производителки и на едни и същи цени.

Когато българинът плаща по-малко от половината от това, което отделя за здравно осигуряване средният западноевропеец, и когато средствата, отпускани от здравната каса, трудно покриват дори само инфлацията през годината, то няма как да гоним стандартите на здравеопазване в развитите европейски страни.

Азбучна истина!