Отношенията между България и Русия

В България руснаците могат да се чувстват почти като у дома си. За разлика от други бивши сателити на Съветския съюз в България почти няма антируски чувства , което се дължи също и на благодарността за ролята на Русия при цар Александър 2 за освобождаването н страната от турско господство. Паметникът на “Цар Освбодител “ в София надживя дори десетилетията на живковия комунизъм.В Съветския съюз България често биваше наричана полу-нашега “ 16-атата съветска република.” Когато след рухването на комунизма също и най-преданият сателит на Москва стана независима държава , на първо време спецалните руско-български връзки сее запазиха . Първите правителства в София след промяната при прякото или косвено участие на посткомунистическата българска социалистическа партия продължиха да поддържат голяма близост с Москва. След като обаче през 90-те години постепенно започна да се откроява мнозинство в полза на българския курс към НАТО и Европейския съюз Русия се опита да използва енергийната зависимост на България като средство за натиск за да предотврати приобщаването на страната към Запада.Това средство изглеждаше че може да изпълни набелязнта цел .От 70-те години насам България разполага с оборудвана със съветска техника атомна електроцентрала. Страната е наистина износител на енергия иска обаче да прерастне в енергиен център на Балканите. Една пета от българските енергийни нужди обаче се покриват чрез руски природен газ.Сделката за руския природен газ се превърна в средата на 90-те години в истинско стопанско криминале.След като през 1994 година Москва и София подписаха споразумение за сътрудничество в енергийния сектор , на следващата година бе създадена фирмата “Топенерджи” , която като уж посредник в бизнеса с природния газ и чрез руския монополист Газпром официално подлежеше само до 50 процента на руски контрол.От българска страна наред с държавната фирма Булгаргаз участваше също и частният стопански конгломерат на бившия състезател по борба и човек на тайните служби Илия Павлов.Чрез различни участия в Мултигруп руската страна успяваше да дърпа конците в този съмнителен джойнт-венчър.

Едва когато през 1997 година на власт дойде твърдият антикомунистически министър-председател Иван Костов , който в консервативните кръгове в България минава и до днес за единственият истински реформатор след промяната , старите кланове попаднаха под натиск. Костов настояваше Газпром и Булгаргаз да водят преки преговори без участието на Топенерджи. Това че при покера за природния газ се играеше с големи мизи покзват преди всичко две от убийствата свързани с цялата тази афера. Бившят български министър-председател , роденият през 1938 година в Москва , Андрей Луканов бе член на управителния съвет на Топенерджи и минаваше за човек на Русия. Той бе убит в София през октомври 1996 година. През март 2003-а също и шефът на Мултигруп Илия Павлов стана жертва на поръчково убийство , след като един ден преди това бе дал показания в неизяснения и до днес случай Луканов. Въпреки енергйната зависимост на България, позицията на Москва не е неуязвима , както констатира още преди години българския политолог Барислав Ванков в студия за българско-руските отношения. В студията се посочва че руските доставки на природен газ за Турция , Гърция и Македония минават през Българя и че е невъзможно този маршрут да бъде променен. Така че всеки опит на Газпром чрез евентуално спиране на доставките да принуди България да падне на колене , ще означава за Русия загуба на пазара в гореспоменатите три държави , нещо което Русия едва ли ще рискува.

Факт е че България и Русия постигнаха с Гърция споразумение за стрежа на петролопровод от Бургс до гръцкия пристанищен град Александруполис. Проектът който се обсъжда още от началото на 90-те години би имал за Русия предимството , че тогава няма да е толкова силно зависима от скъпия и бавен транспорт с танкери през Босфора и Дарданелите , а България би имала още един коз в играта с Русия.