Отношенията между ЕС и Русия са в сериозна криза

Въпросът, чия е вината за установилите се напоследък ледовити отношения с Русия, е относително лесен. Вината е на Москва, където президент и правителство провокират политическия разум и вместо преговори предпочитат да правят злобни номера срещу Литва и Естония или да блокират полския внос на месо по чисто политически причини. Една година преди края на мандата на Путин, руският президент прави демонстрации на сила, така както ги разбира той.

Сред европейците съществува единодушие относно причините за недоразуменията с Русия. За това обаче, как да им се противодейства, мненията са различни. Демонстрацията на сила от страна Путин вкарва партньорите от ЕС в двойно усложнена ситуация. От една страна, концепцията им за “стратегическо партньорство с Русия” се клати. От друга обаче – и това е по-големият риск - ЕС рискува да се разцепи на два блока по въпроса за отношението към Русия. В единият блок попадат “хардлайнери” като Полша и балтийските държави, които залагат на конфронтация, а в другият – са всички останали държави, които предпочитат сътрудничествтото. Напреженията между тези два блока отслабват ЕС външнополитически. Не само пред Москва, но и на други места по света Европа ще загуби част от своята външнополитическа тежест.

До каква степен източноевропейците могат да се впуснат в подобна конфронтация, сочи примерът с Литва, където наскоро заявиха,че дори же наложат ветото си – ако е необходимо – за да осуетят воденето на преговори с Русия. И не само това. Когато полската външна министърка Ана Фортига , противно на цялата фактология, обвинява германското председателство в липса на солидарност с Полша, тя на практика обвинява Берлин, че се е съюзил с Москва. Разбираемо е, че Полша, Литва, Латвия, Естония или Чехия реагират особено чувствително на руските демонстрации на Велика Сила. Те дълго са страдали под съветско господство. Да се обвинява обаче Германия, че зад гърба на Полша се стреми към договорки с Русия показва, че Полша все още не е пристигнала окончателно в ЕС . Абсурдни са страховете за някакви нови тайни споразумения от сорта на това през 1922 година, когато Германия и Съветският съюз се съюзиха зад гърба на всички останали. Обединяването на Европа прави подобни тайни споразумения ненужни. Вместо да се търсят някакви стари плашила от историята, новите страни-членки на ЕС би трябвало чрез търсене на единство да допринасят за силата на общността, в която се корени и тяхната собствена защита. Една единна Европа, която говори на един език и не позволява никому да я разедини, рано или късно ще успее да постигне разумни споразумения с Москва. Защото независимо от всички трудности, и занапред ще остане в сила, че не само Европа се нуждае от Русия, но и Русия – от Европа. И двете страни в дългосрочен план имат повече полза от добросъседството отколкото от постоянните конфликти.

Колкото по-спокойно реагира ЕС на руските провокации, толкова по-рано Москва отново ще се ориентира към европейските предложения за партньорство. Когато Путин или неговият наследник осъзнаят, че ЕС не общноста, която се разпада при първия по-сериозен натиск, те отново ще изведат на преден план дългосрочните стратегически цели в политиката. За европейците в момента няма поводи за тревога. Първо те трябва да намерят отново общ език и после търпеливо да работят по сключването на ново споразумение с Москва. Да се изпуска от очи важното, само затова, че Русия в момента прави дребни злобни номера, би било най-тежката геостратегическа грешка, която могат да допуснат европейците в момента.