Отрицателният вот на французите като пример за кризата в Европа

Тези дни, след като французите отхвърлиха конституцията на ЕС, има много губещи. На първо място: френският премиер Жан Пиер Рафарен, който подаде оставка. След него: президентът на Франция Жак Ширак. А също така тяхната политика, отминавала с пренебрежение грижите на мнозинството сред французите. Най-големият губещ е обаче самата европейска идея. Чрез конституцията образът на Европа трябваше да придобие по-ясни очертания, да се постигне повече демокрация. Тази голяма надежда обаче бе погубена от опасенията на французите.

Отрицателният вот на референдума е пореден пример, как във всички европейски държави се проваля традиционната политика. “Добрата стара Европа” трудно издържа на конкуренцията с динамичните и по-прагматични новоприсъединили се държави в Европа на 25-те. Опасенията на хората са навсякъде едни и същи: във Франция както и в Германия безработицата е твърде висока. И тук, и там на пазара напира по-евтина работна ръка от юг или от изток на разширения ЕС, а традиционните политически инструменти, като синдикалното представителство на правата на трудещите се, се оказват вече негодни. Цели икономически браншове се оказват съсипани, принудени да отстъпят под натиска на общоевропейската конкуренция. “Старата” Европа е заплашена от загуба на конкурентоспособност – икономически и по ключови въпроси като образование и трудова заетост. Това усещане накара избирателите във Франция да реагират с “не” на конституцията. Французите действаха съгласно принципа: по-добре да браним остарелите политически образци, докато не се очертават нови, обещаващи успех, рецепти.

Европа обаче има пред себе си нещо повече от само комуникационен или имиджов проблем. Проблемът е в действителност свързан с въпроса за идентичността и то именно сред хората в държавите-основателки на съюза. Защото динамичното разширяване през последните години се извърши за сметка на истинското задълбочаване. В лицето на политически отговорните Европа се разминава с хората си. Така например на президента Ширак не се удаде по време на телевизионно ток-шоу преди няколко седмици в продължение на над един час, да отговори на отчасти екзистенциалните въпроси на младите зрители, да им отнеме страховете от Европа. Отрицателният вот на французите по горчив начин демострира, че Европа си е останала проект само на елитите.

Също и поради тази причина срещата на върха на ЕС след све седмици ще бъде кризисна. На изпит трябва да бъде подложено преди всичко продължаването на разширяването със започването на присъединителни преговори с Турция. Имайки предвид малртретиращите жини-демонстрантки турски полицаи, показани в европейските новинарски емисии точно на 8-ми март, мнозина се питат за общите ценности в Европа, която в бъдеще да стига до Ефрат. И по отношение на други държави, като например Румъния, където все още бивши сътрудници на чаушесковата Секуритате заемат политически постове, дискусията за ценностите трябва да води много по-ясно. Европа ще бъде само дотогава общност на ценностите, докато борбено защитава тези ценности. Няма съмнение, че мнозина от десетилетия се ползват от Европа и дори вече не забелязват това. Въпреки всичко усещането за общност в Европа на 25-те не се породи. Убеждението за съпричастност чрез общите ценности и история, се среща по-скоро сред хората от новоприсъединилите се страни, отколкото във Франция, Германия или Великобритания.

Европейската политика трябва отново да се обърне с лице към хората. Европа ще има само тогава политическо бъдеще, когато намери стабилно мястото си в главите и сърцата на всички европейци. И само тогава, когато има обща и ясна идея за европейската идентичност, култура и история. Тази сложна и противоречива тема трябва най-сетне да бъде разгледана. А държавите-основателки Германия и Франция като двигатели на европейската интеграция са особено задължени в това отношение. Така френското “нон!” все пак може да се превърне в шанс за Европа!