Отрядите на полицията с особено предназначение в Германия и изискванията към тях

Да се спускат облечени в бронежилетки, с маски на лицата и каски с въжета от покриви, да щурмуват сгради, да освобождават заложници и да преодоляват съпротивата на въоръжени насилници – всичко това спада към задачите на служителите в специалните отряди – съкратено Ес Е Ка от “Зондераанзацкомандо”. Че членовете на тези спецотряди трябва да притежават и други качества освен физическата форма е ясно за Кристоф Ингенол, ръководител на службата по обучението на спецчастите към Института за обучение и квалификация на полицията в провинция Северен Рейн-Вестфалия:

“Всъщност са ни необходими универсални сили, да кажем, нека използвам този спортен израз, десетойбойци, който да може по малко от всичко и може да издържа преди всичко на натоварвания не само на физически натоварвания, а и да проявява по отношение на психическите подчертана резистентност към стреса”.

Защото, когато нещата станат сериозни, ала също така и по време на тренировките срлужителите от Ес Е Ка трябва да преживяват фази, в които както нермвите така и мускулите се опъват до краен предел. Който иска да бъде приет в специален отряд, трябва да е служил най-малко две години на нормална полицейска служба и да се подложи на примен изпит. След това кандидатите се обучават в продължение на няколко месеца, често достигайки границите на собствените възможности.

“Към края на обучението се подлагат на седмица на натоварванията, по време на която се тестува чрез лишаване от сън, питейна вода и храна, стресовата резистентност или стаблиността на стрес до крайна степен, за да разберат колегите ясно, докъде може да стигне както тялото им, така и психиката им.”

Обучението е максимално приближено до реалните уславия, за да овладеят новите целия спектър умения, необходими за действия при специални условия. Освен обучението по оперативно шофиране и алпинизъм, те усъвършенстват боравенето с различни видове стрелково оръжие.

“Към това се прибавят и тактически учения, в които се тренира задържането на въоръжени насилници в различни ситуации – в жилище, в превозно средство, насред уличното движение или в пешеходна зона”.

В редица сложни случаи се изискват и допълнителни специални полицейски сили, като например на преговарящите.

“Вземането на заложници се решава не само от спецотряд, макар и по телевизията може би така да изглежда, последната дума винаги има спецотрядът, но той се предшества от много работа в екип, много тясно сътрудничество, разделение на труда, за да може една сложна задача, каквато трябва да се решава при вземането на заложници, да се разрешава, така че никой да не пострада”.

В аварийни ситуации обаче може да се наложи да преговаря и служителя от спецаилните отряди.

“Естествено това са полицейски служители, които при всекидневната си служба са се научили да комуницират с гражданите, а по този начин и как да разговарят с извършител. При нас нямаме мълчаливи “рамбовци”.