1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Отсъствието на държава в България...

13 август 2007

...става все по-осезаемо и мнозина вече започват да се питат дали това се дължи само на ваканционните месеци или процесът е по-тревожен. В рубриката „Евроатлантически седмичник” мнението на Георги Папакочев:

https://p.dw.com/p/BTe3
Властта е в отпускаСнимка: BilderBox

Ако допреди няколко години един от модерните лозунги беше „По-малко държава, повече свобода”, днес спокойно може да се твърди, че пълната свобода в България е вече видим факт. По-точно не „свобода”, а „свободия”, поради практическото абдикиране на държавната власт от живота на страната. Като формална причина за отсъствието се сочат летните отпуски - изпълнителната, законодателната, съдебната и президентската власт тези дни се въплъщават от почти обезлюдени „дремещи ведомства”, чиито портиери /физически и телефонни/ поясняват, че работата ще бъде подновена от 1 септември.

Истинската причина, вероятно е различна. Тя по-скоро се крие в страха на власт имащите от все по-сгъстяващото се обществено недоволство, породено от оформящия се пълен батак в управлението, или казано иначе, от неспособността на държавната власт да оценява и решава тежките проблеми в почти всички сфери на обществения и стопански живот.

Както навсякъде в Централна и Източна Европа цените на редица хранителни стоки и суровини в България растат. Но за разлика от повечето нови членки на ЕС, спекулата и липсата на визия за развитието на националната икономика, дадоха такъв старт старт на българските цени, че не месеци, а по-скоро седмици и дни делят страната от нови дълбинни социални трусове. Започнало от първите дни на членството в ЕС в самото начало на годината, недоволството на пенсионери, учители, медицински работници, държавни служители и други ключови обществени категории заплашва не само да опорочи ключовите избори за местна власт на 28 октомври, но и да очертае съвсем релефно контурите на едни предсрочни парламентарни, а защо не и президентски избори.

Липсата на яснота и стабилност в дясното политическо пространство, както и нарастващата безпътица в левицата, са предпоставка за формирането на странни предизборни коалиции, които с лакомията си за власт и липсата на ясен управленски профил биха задръстили още повече и без това затлачените канали на държавното управление. Заложената с направените през последния парламентарен ден преди лятната почивка поправки в Закона за местните избори бомба, може да придаде на очакваната през есента експлозия етнически ефект, който носи допълнителни опасности във все още наситения с напрежение балкански регион.

Отсъствието на държавата от българския живот се илюстрира и от други примери.

Силните горещини, които подклаждаха незапомнените пожари в края на юли, поставиха пред изпитание елементарната готовност на държавата да се справя с природни бедствия. Такава нямаше. Оказа се, че липсва техника за гасене на планинските огнища, изгоряха стотици хиляди декари гори и ниви, загинаха хора. Въпреки усилията на малкото местни огнеборци и войската, пожарите бяха ликвидирани не от хората, а от природата.

Проливните дъждове също нанесоха тежки щети – стихията наводни няколко разградски селища и отне живота на десетина техни жители. Появата на президента Първанов с БТР в най-пострадалото градче Цар Калоян, по подобие на БТР-ното пътуване на тогавашния премиер и цар Симеон Сакскобурготски в наводнените селища край София, така и не компенсира отсъствието на премиера Станишев в пострадалия район, нито даде яснота за мерките по ликвидиране на последиците от бедствието. Официално беше обявено единствено, че министър-председателят „внимателно следял обстановката”.

Всеки ден българските медии съобщават за все-по разтърсващи „изпълнения” на правоохранителните органи в страната, като че меча на предпазните клаузи в най-критикуваната от ЕК глава „Правосъдие и вътрешен ред” вече не виси над управлението. В най-бедната, но и най-корупционно и престъпно проядената страна в съюза, където седмично при катастрофи по пътищата загиват десетки граждани, а стотици годишно стават трайни инвалиди, полицията се занимава с главно с „превантивна” дейност. Пътни полицаи, например, приятелски предупредили популярен спортист от руски произход да кара внимателно мощния си джип само минути преди въпросното лице да предизвика тежка катастрофа, отнела човешки живот и осакатила друг. Спортистът е бил пиян и е карал като луд. Вместо да контролира смъртоносното родео по опасните български пътища, патрул катаджии се скрил от горещините на сянка за да се отдаде на следобедна раздумка. Пътен полицай успял да измъкне при проверка от документите за правоуправление кредитната карта на възрастен шофьор и набързо я „източил” на първия банкомат. В т.нар.”съдебна власт” се стигна дотам, че бивш районен прокурор на София внезапно стана обвиняем за престъпления по служба, при положение, че от години медиите пишат за неговите обвинителски „геройства”.

Така изглежда ваканционна България тези дни – почти напълно освободена от права и задължения и както обикновено – с волна престъпност и палава корупция.

Просто – място „мечта”! Земен рай, в който държавата се намира в безсрочен отпуск.