От бунтар до пръв дипломат на Германия: портрет на Йошка Фишер

...Юлия Бернсторф припомня главните етапи на една невероятна кариера:

Още след 10 клас той напуска училище и се ангажира активно в студентското движение от 68-ма година. Той не само държи пламенни речи, но се хвърля и в конкретни действия. Става член на групата “Революционна борба”, участва в демонстрации, окупации на къщи и улични боеве:

“Беше времето на протест против Виетнамската война, на изстрелите по Руди Дучке, на стоящите празни къщи. Беше време, когато си мислехме, че изтърпяното насилие дава право на човек сам да прибегне към насилие.”

Така Йошка Фишер стига до политиката и до новосъздадената партия на Зелените. Не след дълго той задава вече тона в партията. Той е първият от Зелените, който става министър – на екологията във федералната област Хесен. През 1998 Зелените се коалират със социалдемократите и печелят изборите. Фишер става вицеканцлер и министър на външните работи. На тази длъжност той се занимава преди всичко с едно: прави практическа политика, подчинявайки се на неизбежните ограничения на властта:

“Онова от което се нуждаем е дълбока реформа на международната система и нейните институции. Нещо повече: ние се нуждаем спешно от такава реформа, тъй като трябва да създадем една ефикасна система, способна да предотвратява и преодолява кризи.”

Фишер прави успешен старт на новата поприще, но голямото изпитание тепърва предстои: балканският конфликт се изостря, НАТО взема решение за бомбардировка на Сърбия. Червено-зеленото правителство в Берлин активно участва в тази политика. Фишер обаче подчертава, че няма алтернатива на този курс – който той налага въпреки съпротивата на много от съпартийците си в партията на Зелените:

“Как щяхме да опазим мира, ако международната общност не бе оказала такъв натиск? В най-добрия случай щяхме да се окажем в ситуация като в Босна. В най-лошия – в една голяма война.”

Някогашният пацифист разбира, че понякога войната е неизбежна като последно средство. Но голямата тема на Фишер в политиката още от самото начало е разширяването и укрепването на ЕС:

“Всички знаят, че няма алтернатива на източното разширение. Отлагането, забавянето на този процес само ще оскъпи и усложни това неизбежно развитие.Ще изгубим инерцията, набрана благодарение на положителния ефект от въвеждането на еврото.”

Сега Йошка Фишер се оттегля от своята партия и от активната политика. А наесен отива за една година като преподавател в престижния Принстънски университет в Америка.