От колко руски газ се нуждае Европа

Използването на различни доставчици на енергия би увеличило независимостта на Европа от руския газ. Но пък би се отразило негативно на онези, които разчитат предимно на сделките с Русия - като фирмата Винтерсхал, дъщерна на концерна БАСФ. Винтерсхал внася повече от една трета от доставяния газ от Русия, а иска и да увеличи количествата. Как всъщност изглежда отговорът на въпроса от повече или от по-малко руски газ има нужда Европа?

"Дали има или няма нужда от руски газ? Понякога възниква чувството, че изобщо не го искаме" - казва Рение Цвистерлот, шеф на фирмата Винтерсхал, който е недоволен от енергийната политика на Европейския съюз.Според него Общността е изгубила интереса си към Русия, залага се на доставките на газ от Алжир, Иран или Централна Азия, за да може да се окаже натиск спрямо Русия. Цвистерлот е на мнението, че тази игра е опасна:

"Без руския газ не става нищо. 25-те процента, с които Русия днес допринася за европейското потребление на газ, трябва да се увеличат."

Сметките на Цвистерлот са следните: до 2020-та година Европейският съюз ще трябва да внася по 200 млрд кубически метра газ годишно повече - което отговаря на потреблението на Великобритания и Германия. Като днес няма нито достатъчно находища, нито достатъчно газопроводи. Възможностите за пренос на газ през Полша и Украйна не са достатъчни, а и газопроводът Набуко за доставка на гориво от Централна Азия, с пусков срок 2011-та, няма да стигне.

Т.е. Европа ще може да гарантира нужните си количества доставки само чрез руския газ. А най-доброто трасе за тази цел ще е построеният съвместно от Винтерсхал и Газпром тръбопровод Нордстрийм - директна връзка между Русия и Германия.

"Пространство за изграждането на нови газопроводи има - изтъква Цвистерлот, посочвайки както Набуко, така и Нордстрийм. Не става дума за избор, а за едновременното използване на двете възможности. Което дано бъде разбрано от Брюксел."

Руската стратегия на Винтерсхал е проста: предстои съвместна разработка с Газпром на ново находище в Сибир. Количествата също ще се транспортират съвместно - до продажбата на крайните клиенти в Европа. Никоя друга фирма с изключение на Винтерсхал не е в толкова близки отношения с руския газов гигент.

Което, според еврокомисаря по енергетиката Андрис Пийбалгс не е редно - той е "за" повече конкуренция. Европа би трябвало да бъде независима от руския газ. Едва по този начин би се отнела възможността на Кремъл да използва ресурсите си като политическо оръжие.

А Пийбалгс не е единственият, който мисли така - откакто преговорите за ново партньорско споразумение между Европейския съюз и Русия буксуват, мнозина се съмняват в руската готовност за сътрудничество. Ето мнението на консервативния евродепутат Елмар Брок:

"Имам чувството, че противно на руската позиция отпреди година сега Русия е изгубила интереса си към сключването на това споразумение. Респективно - пропуснали сме един шанс."

Под заплаха е и така наречената Европейска енергийна харта - споразумението за защитата на инвестициите в областта на нефта и газа. Русия отказва да подпише този документ, смятайки, че той е изготвен специално по мярката на Европейския съюз. Кремъл твърди, че интересите на Русия са пренебрегнати. Но и Винтерсхал не поддържа сключването на това споразумение.

"Нашата фирма не вижда смисъла в енергийната харта, важното за нас е взаимната изгода, която в момента сме постигнали" - казва Рение Цвистерлот. Който смята, че именно това изгодно партньорство с Русия сега се погребва, а последното, което би искал, е малодушното отстъпление.

"Ние вървим по нашия път. Убедени сме в ползата от този енергиен мост, в сътрудничеството между Европейския съюз и Русия. Инвестираме много и аз съм 100 процента сигурен, че когато един път бъде създадена тази инфраструктура, през следващото десетилетие хората ще дойдат и ще кажат - преценките на Винтерсхал са верни, слава богу!"

Засега е твърде рано да се каже дали с проекта за газопровода Нордстрийм Винтерсхал подпомага раждането или ускорява погребението на общата европейска енергийна политика. Едно, обаче, вече е постигнато: курсът е определен.