От Конго се завръщат последните войници от мисията на Бундесвера
22 декември 2006
На старото военно летище в центъра на конгоанската столица Киншаса отново е тихо. Точно месец след края на мандата на силите ЮФОР базата напусна и последният войник от мисията на Бундесвера. В продължение на 5 месеца палатковият лагер край ронещата се бетонна писта на летището в Киншаса беше дом за 280 германски войници, предимно от санитарните войски, но така също и от свързочните части както и за водещите офицери.
Всички те успяха да се нагодят и свикнаха с живота в сърцето на 8-милионния град, казва старши лейтенант Петер Фус. Затова и на тръгване мнозина чувстват известна тъга:
“Всички ние сме много горди с постигнатото по време на мисията. Ние дадохме своя принос за това, страната да стане поне малко по-сигурна. Гордеем се с това.”
Началото обаче не беше никак лесно. Най-напред носещото всички белези на гражданската война летище в Киншаса трябваше да бъде поправено, за да може да служи на целите на мисията. Това всъщност бе по-леката задача. По-трудно бе да бъде спечелено доверието на местните хора.
Киншаса е крепост на конгоанската опозиция. Затова европейците бяха приети като съюзници срещу непопулярния в тази част на страната президент Джоузеф Кабила. С различни хуманитарни акции, като напр. подпомагане на местни училища, войниците се стремяха да спечелят доверието на хората. Но техните сърца бяха спечелени от европейците едва през август, когато много професионално и бързо успяха да потушат сраженията между милициите на опонентите за президентския пост. В това е убеден журналистът Люк-Рожер Мбала:
“От август хората наистина вярват, че силите ЮФОР са надпартийни и независими, което личи и от готовността на местите хора да им съдействат за успешното изпълнение на мисията. Местните казваха на войниците, къде има скрито оръжие, и кого трябва да разоръжават. Така изведнъж се получи много добро взаимодействие между тях.”
Старши лейтенант Петер Фус твърди, че за това доверие има и съвсем проста причина - още от първия ден на мисията си войниците се опитваха да се държат човешки и дружески, а не надменно с местното население, и често даряваха хората с усмивка:
”Французите, белгийците, испанците, поляците и ние се радвахме на изключителното уважение на местните хора, защото имахме съвсем нормално отношение към тях. Уважавахме ги. Когато войник се усмихваше на хората, незабавно той получаваше в замяна три усмивки”.
Войниците от ЮФОР ще липсват на хората в Киншаса – в това е убеден говорителят на “сините каски” на ООН Кемал Сайки. Обединените нации поддържат 17-хиляден контингент от умиротворители, предимно в нестабилните източни части на Конго. Сайки е впечатлен от начина, по който европейците са стигнали до сърцата на местното население:
“Мисията ЮФОР беше приветствана от всички. Европейците имаха отлични отношения и към местните хора и към мисията на ООН. Наистина те бяха добре дошли и бяха много полезни. Ако днес питате хората в Киншаса те ще ви кажат, че са много доволни от тази европейска мисия. За нас това беше много полезен опит.”
Мисията се оказва токова полезна, че през ноември мнозина настояваха тя да бъде продължена. Още от начало обаче Германия беше против такъв вариант. Както беше обявено предварително, до Коледа всички войници от германския контингент ще си бъдат у дома.
Сега на дневен ред е въпросът, след като си заминаха европейците колко дълго ще останат в Конго умиротворителите на ООН? Съветът за сигурност на ООН ще обсъди въпроса през пролетта на следващата година. Част от страните-донорки вече обявиха, че след успешното провеждане на изборите ще се стремят към намаляване на своя ангажимент в Конго. Възможно е след европейците и много от “сините каски” на ООН да посрещнат следващата Коледа у дома.