От страха до еуфорията

Шумът в основната изложбена зала в Музея на изкуството в Бон наподобява този на ремонт на жилищна сграда. Син мотокар се движи из залата, един от работниците пробива дупки в тавана, а друг наглася осветлението. Това става под зоркия поглед на Недко Солаков, който постоянно дава указания. Всичко трябва да е точно до милиметър. Всеки детайл от изложбата трябва да е на точното място, за да се пресъздаде точната емоция. Защо всъщност "Емоция"?

"Може би като се каже: германец и емоция, нещата взаимно се изключват. Разбира се, това е в кръга на шегата.", казва Недко Солаков. "Просто така ми се искаше да го направя. Понеже за основа в изложбата има няколко работи, които определено говорят за такива противоположни емоционални състояния."

Палитра от емоции

Докато говорим, той не изпуска от очи работниците, които подреждат обектите и инсталациите. Изложбата ще представи различни по големина и стил творби. Една от големите работи се нарича "Страхове". Тя съдържа 99 рисунки. В основната изложбена зала е разположена творбата "Някои готини неща, на които да се насладиш, докато не си изкарваш прехраната". Работата по нея отнема почти година.

"Произведението има около 20 различни обекта, на които човек би могъл да се наслади", разказва Недко Солаков. "От някакви на пръв поглед абсолютно ясни, предвидими работи като например това огромно халище, което е 50 квадратни метра, на което на посетителите ще им бъде позволено да се търкалят, се премине през това да си представиш как можеш да влезеш в това звукоизолирано черно нещо - черна кутия - и да си изкараш всичките проблеми."

Емоциите в текст, картини и звуци

Основна роля в изложбата играе текстът към всеки обект. Човешките емоции Недко Солаков представя и по друг начин. Към една от инсталациите има седем слушалки, на които могат да се слушат различни звуци, обработени от Джони Пенков. За реализацията на големия проект Недко Солаков работи с редица творци. Има музикално участие и на Елица и Стунджи.

Макар да няма претенциите, че пресъздава целия спектър от човешки емоции, Недко Солаков се надява да събуди вълнения у посетителите на Музея на изкуството в Бон :

"В началото на 90-те години до някъде беше трудно някои професионалисти и други хора да възприемат, че това визуално многообразие може да идва от един човек.", споделя Недко Солаков, замисля се за миг и продължава: "Тоест, някой може сега да влезе и да си каже, че тук има изложба на няколко човека. Визуално мога да направя каквото си искам, стига да има мисъл вътре в него и съдържание. Всички са свикнали и знаят, че това съм аз."