Очакванията, отправяни към конференцията по климата в Бали

Изпълнителният секретар на Секретариата по климата на ООН Иво де Боер е наясно, че няма да е лесно постигането на единна позиция на държавните и правителствените ръководители-участници. Въпреки това проявява принципен оптимизъм.

„Най-важното послание, според мен, е следното – да, развитието на емисиите вредни газове по света и най-вече в индустриалните държави е тревожно, но държавите вече са започнали да прилагат политически директиви в името на достигането на целите от Киото. Като по наша преценка тези мерки са достатъчно сериозни, за да може в крайна сметка държавите да постигнат набелязаните цели.”

Така изглеждат прогнозите на де Боер. Но за да могат начинанията да дадат ефект и в дългосрочен план, тяхното приложение трябва да продължи и след изтичането на срока на протокола от Киото. Именно тази ще е основната задача на конференцията в Бали.

„Т.е. въпросът е: накъде да вървим? Политиците би трябвало да се опрат на знанията на учените. Сега разполагаме с най-новата информация от Световния съвет по климата, от която следва, че имаме между 10 и 15 години време, в което да предприемем такива действия, че вредните газови емисии да бъдат насочени необратимо в обратна посока, ако искаме да избегнем катастрофалните последствия. Така че именно в Бали е моментът политиците да бъдат убедени в тази тенденция, за да могат да се обединят около политиката по опазване на климата след 2012-та година. Ако това не стане, няма да можем да спазим този срок от 10-15 години, определен от науката.”

Макар секретариатът по климата да изхожда от обстоятелството, че държавите, подписали протокола от Киото биха искали да постигнат набелязаните цели за редуциране на емисиите, междувременно те са достигнали ново рекордно равнище. Тъй като някои от най-големите производители на парникови газове изобщо не са ратифицирали протокола – като например Съединените щати, а други – като Китай или Индия, не са поели никакви твърди ангажименти за редукция на емисиите. Така че в Бали ООН ще бъде изправено и пред предизвикателството да привлече към каузата от една страна американците, от друга – бързоразвиващите се държави. Ако това не се окаже възможно, от амбициозните цели по опазване на климата няма да остане много.

„Въпросът е: дали на Бали ще ни се удаде да започнем преговори. И второ: дали ще успеем да подготвим дневния ред за тези преговори? Има и трето: определянето на краен срок за преговорите. Изгледите са добри, но има много какво да се върши на политическо равнище, за да се претвори съвсем ясното заявление на учените в също толкова ясен отговор от страна на политиците.”

Видът на този отговор ще се разбере през декември, по време на конференцията в Бали. Като само ако всички преговорни партньори заемат единна позиция и се споразумеят за следващи съвместни действия, би могло да се смята, че форумът е успешен.

„Ако тези три цели бъдат постигнати, ако има решение за преговори, има дневен ред за тях и определен краен срок, то Бали ще може да се оцени като успех. Всичко друго би било недостатъчно или би могло да се смята за провал.”