Очакванията от доклада за напредъка на България след приемането и в ЕС

Едва ли има особен смисъл да гадаем, каква оценка ще получи България от ЕК. И с просто око се вижда, че България е слаб ученик, и че като член на ЕС се представя дори по-лошо отколкото като кандидат за членство в общността. Ако сравним България с ученик, от когото се очакват добри резултати и на когото е гласувано предварително доверие, че ще се справи, то утре той ще прибави още една ниска оценка в бележника си. Със сигурност тя ще бъде в скалата на незадоволителното представяне, което личи и от индикациите от всички страни в навечерието на публикуването на доклада.

Разбира се, никой не очаква за 5-6 месеца да бъдат постигнати чудеса от България. Това, което ЕК комисия обаче иска да види, е воля да се решават оставащите проблеми. В прав текст това означава, да започне стриктното прилагане на законите в страната. Ако макар и на косъм, но все пак успешно и навреме България реши първата част от това уравнение, сега трябваше да започне решаването и на втората му част. Защото независимо колко модерни закони приемаме в областта на вътрешния ред и правосъдието, в случая се гледа това, дали те се прилагат, и как се прилагат. И точно с тази задача обаче нашият ученик България се справя много зле. Какво друго, ако не точно това означава появилата се в навечерието на доклада оценка на европейски дипломати и наблюдатели, че София е изпълнила законодателните изисквания на съюза, като е направила поправки в правосъдната си система и е създала институции за борба с корупцията, но резултатите от тези усилия са били осуетени от колебливи политици, от политически вражди и от неефективна държавна администрация? И ако Брюксел не трябваше да говори дипломатично, той щеше да каже простичко, че управляващите са се провалили. И никой в България, може би освен самите управляващи, нямаше да тръгне да оспорва тази оценка.

Да не би случайно да са спрели злоупотребите със средства за лично облагодетелстване, кражбите? Да не би да е осъден и вкаран в затвора някой за корупция, да не говорим за многобройните поръчкови убийства, наложили за дълго негативен отпечатък върху образа на България в чужбина? Да не би да е прекъсната пъпната връв между икономиката и бившите тайни служби? Или може би има постигнати успехи в прекъсването на друга порочна практика – тази на понякога доста необясними близки връзки между представители на съдебната власт и на престъпни групировки?

Аз поне не знам за нито един успех в тази проблемна област, но знам, че главният прокурор призовава да бъдем търпеливи!

Знам и друго – че много реформи в България бяха извършени под натиск отвън, само колкото да бъде спазен един или друг срок на Брюксел, казано по нашенски – само колкото да отбием номера.

Знам също така, че измамите и злоупотребите са така дълбоко проникнали в българското общество, че заплашват да станат част от манталитета ни и да бъдат възприемани не като нещо дълбоко уродливо, а като даденост, като подробност от пейзажа.

И още нещо знам – че мнозина местни политици нямат никакво желание да прилагат ефективни реформи, защото така им отърва.

Със сигурност пропускам още много недъзи, но и тези няколко са достатъчни, за да направим извода, че реформите в България не вървят. Нещо повече – те направо спряха, след като страната стана членка на ЕС от началото на годината. На този фон ще бъде срам за Брюксел, ако запази добронамерения си тон с правителството в София и продължи да отлага драстичните мерки, без които очевидно няма да минем. Още повече, че макар и да носят характера на санкции, като цяло те ще имат положителен ефект за повечето българи, които искат да живеят в модерна, правова и цивилизована държава.

Затова ако в доклада утре отново ще четем уклончиви отговори на наболелите проблеми и изтъркани клишета за постигнат напредък, който обаче не бил достатъчен, докладът наистина ще бъде лош - но не само за правителството, а за обикновените хора в България. И обратното – добър ще бъде всеки доклад, който е насочен към реална промяна на сегашното статукво в милата ни татковина.