Очертава ли се германо-френско-испанско трио в Европа?

Направо впечатляващо е онова, което Германия и Франция от почти 15 месеца насам показват пред обществеността: Герхард Шрьодер и Жак Ширак излъчват хармония, каквато не е имало даже и по времето на Конрад Аденауер и Шарл де Гол. На пресконференциите на Шрьодер и Ширак често е така, че единият започва едно изречение, за да бъде то завършено и допълнено от другия. Що се отнася до външнополитическите и европейски позиции, между двамата в момента цари пълно единодушие. Постепенно и другите държави осъзнаха, че не става дума за някакъв кратковременен рекламен трик, роден от еуфорията покрай 40-тата годишнина на германско-френския договор за приятелство от януари 2003 година. Дуото Шрьодер-Ширак и до сега последователно се придържа към общата си линия.

Съвсем по друг начин стоят нещата с на бързо стъкмения срещу тях фронт: на пух и прах се разби - създадения по идея на САЩ клуб на осемте- които обявиха солидарността си с Америка по време на войната в Ирак и с това атакуваха Германия и Франция. Изборна загуба претърпя вече и американският партньор Хосе -Мария Аснар: испанците гласуваха срещу него не само поради пропуски покрай терористичните удари на 11 март, но и поради неговата активна подкрепа за американската политика в Ирак. Срещу британския премиер Тони Блеър междувременно също се надига такава голяма вълна на недоволство от неговата про-американска политика в Ирак, че той с право се притеснява, дали ще бъде преизбран.

Он няколко месеца насам Блеър започна курс на постепенно сближаване с германо-френското дуо: Първо потърси компромис по въпросите за европейската конституция и европейските сили за бързо реагиране, а през януари се стигна до кулминацията в това отношение - на тройната среща на върха в Берлин. Даже се заговори за новата ос : Берлин- Париж -Лондон, макар че тези приказки продължиха само два-три дни. Сега пък новият испански правителствен ръководител Хосе Луис Родригес Сапатеро предприе приятелски посещения в Берлин и Париж. Това, че неговите симпатии във външната политика са на страната на германо-френската позиция е повече от очевидно - Сапатеро смята да изтегли разположенити в Ирак испански войници. Той прекрати и блокадното поведение на предишния премиер Аснар по отношение на европейската конституция. Затова Шрьодер няма нищо против предложението на новия испански премиер за свикване на среща на върха между Германия, Франция и Испания. Да се говори обаче за нов ос -Берлин-Париж- Мадрид - би било пресилено. Между Германия и Франция тече сътрудничество на всички нива. Налични са и ясни зваимни интереси, както и взаимни проблеми.

Опитите на Блеър и Сапатеро за сближаване с Берлини Париж обаче показват друго: германо-френският мотор отново се е утвърдил като важна водеща сила в Европа. И решението да се търси близост с тези две държави, не е вече решение "за " или "против" САЩ, не е и избор между "старата" и "новата" Европа. Това е решение,свързано с желанието за принадлежност към един очертаващ се по-тесен кръг в центъра на Европа.