Още социалистическа или вече капиталистическа страна е Китай?

Все едно дали законът, уреждащ отношенията, свързани със собствеността, ще бъде приет от китайското народно събрание или не, мястото му в историята вече е сигурно. Никой друг проекто-законът не е претърпявал толкова много промени – той беше разработван и променен цели седем години. През юли 2005 г. проектът бе представен за публична дискусия – истинска новост в историята на китайското правосъдие. В открито писмо професор по право в университета в Пекинг остро разкритикува проекто-закона и така осуети плановете на правителството за скорошно приемане на закона. Откритото писмо попречи да се осъществи една от най-важните реформи на правителството. Проф. Роберт Хойзер от университета в Кьолн, който е експерт по китайско право казва:

“Действително е удивително, че едно открито писмо може да повлияе на толкова важно намерение, докато много депутати в китайското народно събрание нямат почти никакво влияние. Откритото писмо на китайския професор е израз на споровете в рамките на китайската комунистическа партия относно курса на реформи. То е само явният сигнал за една линия, която прекалено явно извежда въпросът за собствеността на преден план. Очевидно това не се харесва на някои хора.”

Тези хора се опитват да попречат собствеността, натрупана чрез съмнителни приватизационни практики, да бъда легализирана чрез закона. Точно по тази причина правната комисия към китайското народно събрание промени формулировката “защита на собствеността” в “защита на легално придобитата собственост.” Според Роберт Хойзер това допълнение е просто излишно:

“Правовият защитава винаги само легалното и проблемът е в това, че превръщането на държавна собственост в частна форма на собственост не може да се обхване с традиционните правови средства.”

И в бъдеще земята и недвижимото имущество са собственост на държавата и на колектива. Но правоверните комунисти не са доволни. В открито писмо те призоваха китайското народно събрание и китайското полютбюро да прекрати по-нататъшното приватизиране на държавни предприятия. Писмото бе публикувано в интернет, след като беше подписано от над 3000 души, между тях известни икономисти и пенсионирани висши функционери. Моментът за разчистване на сметките с реформаторската политика е добре избран, тъй като невороятно бързият растеж доведе до редица деформации и увеличи пропастта между бедни и богати. Популистки лозунги от рода на “просяшката тояга и вилата трябва да бъдат еднакво добре защитени” не намират одобрение сред онези, които са между загубилите от реформите, както и сред противниците на реформите.