Парадоксалната политическа ситуация в Армения
25 ноември 2005
�зидента. Арменската опозиция е въпреки това против насрочения за неделя референдум и отправя призив към избирателите да бойкотират гласуването.
Арменската опозиция продължава политическата си блокада спрямо правителството под ръководството на президента Роберт Кочарян. Той управлява страната от 1998-ма година насам. През май 2003-та година Кочарян бе преизбран на поста си за поредния петгодишен мандат – според опозицията единствено благодарение на масивна изборна измама. В знак на протест срещу тези оспорвани президентски избори опозицията бойкотира вече година и половина заседанията на парламента, поставяйки освен това под въпрос легитимността на арменското правителство. Валтер Кауфман, директор на регионалното бюро за Южен Кавказ към германската фондация Хайнрих Бьол, определя това развитие като доста проблемно.
“Основният проблем е, че от президентските избори през 2003-та година до ден днешен опозицията оспорва принципно легитимността на арменското правителство. Тя се опитва да превърне всяко едно гласуване в гласуване срещу кабинета.”
Това важи и за актуалните дебати по конституционната реформа. Вече години наред арменските правителство и опозиция правят опити да напаснат конституцията на страната към демократичните стандарти, изисквани от Съвета на Европа. След няколко провалили се опита арменският парламент одобри най-сетне дълго обсъждания пакет от промени в текста на конституцията, някои от които са следните: министър-председателят на републиката ще се определя в бъдеще от парламента, президентът няма да е вече автоматично и кмет на столицата Ереван, няма да заема също поста на председател на съдебния съвет. Всичко това са промени, които опозицията отдавна изисква. Затова доста учудващ е фактът, че точно двете основни опозиционни партии призовават към бойкот на запланувания за неделя референдум. Валтер Кауфман предлага следното обяснение:
“Ситуацията е доста парадоксална. Опозиционните партии, които години наред се борят за провеждането на тези реформи, призовават днес към бойкотирането им, и то само защото инициативата за прилагането им идва този път от погрешната страна.”
А именно от страна на правителството, което поне по отношение на заплануваната конституционна реформа може да разчита на пълна подкрепа от страна на Запада. Американски, британски и германски дипломати призоваха вече арменското население да гласува за прилагането на реформите, приближаващи постепенно арменската конституция към демократичните стандарти.