Пари, проекти и меланхолия

Никога не бях стъпвал в унгарската провинция и някакси очаквах, че ще видя нещо по-различно от българската действителност. За добро или за лошо – сбъркал бях. В градчето Б. се натъкнах на същата постсоциалистическа меланхолия, оспорвана само оптически от пазарно-стопански реплики. Най-добрият местен хотел приличаше по-скоро на храм на платената любов с много фалшив мрамор, колонади и огледални стени в стаите, но без нощни лампи. А съдейки по естетическите възгледи на собствениците (фотографски натюрморти, египетски папируси, изкуствени цветя, римски статуи и порно по телевизора) останах с усещането, че и местните мутри обичат хотелиерството. Картината беше окръглена от вартбурзите, трабантите и разкопания площад, от безпочвения кулинарен патриотизъм и от дълбокото разминаване между добрите намерения на домакините и крайния резултат на проведената в Б. международна конференция. Двете местни организации, които имат отношение по темата, не бяха успели да се разберат, поради което дневният ред се състоеше от хаос, информационно затъмнение, пререкания за пари и задкулисни скандали, а малобройната и леко замаяна публика се чудеше какво точно прави в студената сграда тип “сталинска готика”. Всъщност, ако не беше този провал, навярно нямаше да обърна внимание на изброените в началото детайли. Защото когато човек не успее да си свърши работата както трябва, естествено е в търсене на причините да се взре по-внимателно и в контекста. Международните спонсори на въпросното мероприятие реагираха дори много по-арогантно, а на взаимно ревнуващите се (и спорещи за парите) унгарци не им оставаше нищо друго, освен гузното мрънкане. И понеже ставаше дума за малцинства и за евроинтеграция – паралелът към България се налага от само себе си.

Че за подобни постнички мероприятия с гръмки заглавия се пръскат грешни пари – спор няма. Вярно е обаче и друго: че тези пари все пак са вложени по-добре така, отколкото във враждебна пропаганда, в междусъседски или междуетнически конфликти, ако не и във войни. Лошото е, че европейските пари и проекти често пъти се приватизират и почти не стигат до крайния получател или резултат, а това хем създава лошо отношение към тях, хем настройва донорите скептично към по-нататъшни инвестиции. И ако за България продължават да излизат мрачно обагрени или просто саркастични публикаци в европейските медии (както на няколко пъти се случи през изминалите дни) – причината не на последно място е тъкмо в слабостите на извъникономическото сътрудничество. Независимо дали става дума за българската литература, за българските митници или за полицията (теми от последните публикации) – външните наблюдатели са разочаровани и отегчени и вписват огорчението си в един преувеличено негативен контекст. А всичко това го четат, гледат и слушат европейските данъкоплатци.