1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Патентите в ЕС са 11 пъти по-скъпи отколкото в САЩ

3 април 2007

Който патентира свое откритие, получава гаранцията, че за известно време ще е единственият, който ще има право да се възползва от него. В замяна откривателят е длъжен да опише подробно идеята си, която служи като основа за иновации. Така функционира напредъкът – напредък, който е обаче твърде скъп за европейските откриватели. Средно 20 000 евро струва патентът в Европа – 11 пъти повече отколкото в САЩ например.

https://p.dw.com/p/AtJQ
Снимка: dpa - Bildfunk

Юрген Туман е не само председател на Федералния съюз на германската индустрия, но и предприемач. Към ръководения от него концерн принадлежи и фирма Вестфалия, направила преди известно време важно откритие – гъвкав и същевременно газоустойчив метален маркуч, който се използва в системата за отвеждане на отработените газове в тежкотоварните автомобили. За да си подсигури доходите от лицензи, фирмата патентира откритието си. По думите на Юрген Туман – почти непосилна инвестиция.

“Ако дадена фирма иска да патентира откритието си в повече от 50 страни, тя е принудена да заплати няколкостотин хиляди евро. Повярвайте ми, става дума за много пари.”

Разходите по патентирането на продукти в Европа са 11 пъти по-големи отколкото в САЩ и 13 пъти повече отколкото в Япония. Свръхголеми са и бюрократичните спънки поради липсата на общоевропейски патент и на европейска служба по въпросите на патентите. Голяма част от сумата, която се изисква за патентирането на даден продукт, покрива разходите, възникващи при превода на патента на трите основни европейски езици, немски, английски и френски, както и на езиците в страните, за които ще важи патентът. По думите на Юрген Туман това е напълно безсмислено.

“Проблемът с преводите е огромен. В ерата на глобализацията ние в Европа губим ценно време и пари, за да изпълним задълженията по преводите на патентите. Лондонският протокол за превеждането на патентите би могъл да улесни значително тази процедура, което от своя страна ще доведе до намаляване на разходите.”

В рамките на Лондонския протокол 10 европейски държави постигнаха споразумение да не се превежда подробното описание на патентираното откритие. Това би намалило разходите по превода на патентите с две трети. Въпреки че по този начин би могло да се проправи пътя към въвеждането на общоевропйски патент, държави като Франция, Испания, Италия и Португалия отказват да се включат в това споразумение. Тази тема е спорна още от 1975-та година, годината на основаването на Европейската служба за патентите. Не по-малко спорен е и въпросът пред кои съдилища и съгласно коя съдебна система да се оспорват съдебно патентите в Европа. Близо 1300 спорове по патентни въпроси се водят годишно в ЕС, близо две трети от тях пред германски съдилища поради добрата им репутация в чужбина. Чрез създаването на Европейски съд за патентите европейският комисар по въпросите на вътрешния пазар Чарли Маккрийв има за цел да предотврати различната интерпретация на патентите пред отделните национални съдилища.

“Осъзнавам, че този мой план не е вълшебна формула. Но възнамерявам да направя няколко конструктивни предложения специално по отношение на подсъдността.”

Принципно всички европейски държави са единни в позицията, че за да е конкурентноспособна в глобален мащаб, Европа се нуждае от общоевропейско патентно право. Остава само тази амбиция да доведе и до конкретни резултати.