Паундът и еврото: сближение само на хартия
6 януари 2009
От седмици насам лирата стерлинга продължава да губи позиции спрямо еврото. Но това изглежда укрепва още повече решимостта на англичаните да не се разделят със своята валута. Това показва една актуална анкета, проведена от изследователския иниститут Ай Си Ем. Неговият директор Николас Спароу е удивен от упоритостта на сънародниците си:
Британците - непреклонни в отрицанието си
"Нашето допитване показва, че само 23 процента от хората са за въвеждане на еврото във Великобритания. Почти колкото през април 2008, тоест дълго преди разразяването на финансовата криза. Това много ме изненада. Очаквах промяна в настроенията, но отново се вижда, че както преди, така и сега само около една четвърт от англичаните одобряват еврото - въпреки драматичното отслабване на паунда."
Няма промяна и на политическо равнище. През 2002 тогавашният премиер Тони Блеър предложи да се помисли за въвеждане на еврото поне в перспектива. Неговият министър на финансите Гордън Браун обаче осуети това. Днес Браун сам е министър-председател и продължава да отстоява отрицателната си позиция. Наскоро той заяви в едно интервю, че не вижда как еврото би могло да разреши икономическите проблеми на Англия.
В това отношение Браун е на една линия с политическите си противници. Консервативната партия отново повтори наскоро, че тя никога няма да приеме еврото. Под това знаме консерваторите смятат да влязат в предизборната борба тази година, например за изборите за Европейския парламент. Норман Ламонт, бивш финансов министър на консерваторите, е на мнение, че дали паундът е силен или слаб няма абсолютно никакво значение:
Силното евро - отрова за износа
"Само защото една валута губи от стойността си, не е причина за въвеждането на една обща валута. Дори напротив - ако вземем примера на Италия, Испания или Ирландия. Те така биха искали сега еврото да заслабне. Защото това силно евро е отрова за износа."
Главните аргументи на англичаните против еврото си остават все същите: конюнктурните цикли на Англия са различни от онези на еврозоната. Англичаните искат да следват собствената си лихвена политика и да продължат да правят толкова дългове, колкото смятат за необходимо. И не на последно място лирата стерлинга е национален символ.