Пауъл в Близкия Изток

Техният тон се свеждаше до твърдението, че без Арафат нищо не ставало. Но ето че поне засега няма гражданска война между радикалните групировки, а властта на Арафат най-сетне бе поделена. Новият шеф на ООП Махмуд Абас и неговият съратник, министър-председателят Ахмед Корая, се опитват да дадат на трите милиона палестинци онова, което не получиха от водача на Интифадата Арафат - бъдеще.

Със смъртта на Арафат живна и перспективата за мир в региона. На 9 януари предстоят избори, а с това би могъл да настъпи и краят на Интифадата. Американското правителство вижда в изборите исторически шанс, Израел и палестинците да бъдат върнати на масата за преговори; затова държавният секретар Пауъл посети Йерусалим и Йерихон. Той поиска от Израел да облекчи изборите, като изтегли войските си от автономните области и пропусквателните пунктове, а от палестинците - като начало да прекратят антиизраелската истерия в училищата и медиите.

Президентът Буш дължи на арабския свят така често обещаваното равнопоставяне между Израел и палестинците, поради което уреждането на близкоизточния конфликт фигурира на централно място в програмата на приемничката на Пауъл, Кондолиза Райс. Американците ще окажат и финансова подкрепа на първите избори в палестинските територии след 1996; очаква се на палестинските власти да бъдат преведени 20 милиона долара. Изборите ще спечели най-вероятно Абас. Това би било в интерес на Америка, Израел и Европа, тъй като той осъжда Интифадата като безсмислена и признава без усуквания правото на съществуване на Израел.

За да не се създаде впечатлението за прекомерно сближение между американците и палестинците, така че Абас да си спечели името на марионетка на Вашингтон, в близките дни и седмици регионът ще бъде посетен и от редица външни министри на страни от ЕС, както и от шеф-дипломата на Русия. Идната седмица там ще пристигне също германският външен министър Йошка Фишер.

Новият подем в международните усилия за съживяване на мирния процес се сблъсква обаче със стратегията на израелския премиер Шарон. С изтеглянето от Ивицата Газа и изграждането на разделителната стена на Западния бряг по времето на Арафат, той искаше да замрази за неопределено време мирния процес. Смъртта на Арафат и дипломатическото раздвижване поставят Шарон под огромен натиск: сега топката е в неговото поле.