Перфектна постановка на религиозно мероприятие

Световните дни на католическата младеж бяха най-голямото религиозно събитие, организирано някога в Германия. Фестивал на срещите независимо от всички идеологически и национални граници. 400 хиляди участници отпразнуваха с весели купони и с изпълнени с размисъл и набожност молитвени събрания тези броени дни. Те дискутираха за справедливостта в единствения възможен свят и за визиите за мирно бъдеще. Преди всичко обаче те отдадоха дължимото на вярата си. С набожни песни и с ликуване за папата, който бе тяхната звезда.

В Кьолн се повтори феноменът, който накара медиите да се почувстват безпомощни още при избора на новия папа през април: въодушевлението на младежта за една стара църква, чието учение тази младеж в никакъв случай не приема безпрекословно. И с възторзите по новия папа, който със своите 78 години е две до три поколения по-възрастен. Грандиозната католическа среща беше общо взето като весел семеен празник с някои бомбастични черти, перфектно инсценирано религиозно събитие.

Над 800 хиляди младежи участваха заедно с папа Бенедикт ХVІ във впечатляващото нощно бдение на Мариино поле край Кьолн. Около един милион участници от 197 държави се събраха на заклучителната литургия. Цифра, която не очакваха и самите организатори на срещата.

Поканата за Световните младежки дни бе отправена още от покойния папа Йоан Павел Втори. Харизматичният поляк на Петровия престол до самия край владееше по особен начин младежта. Поради това с интерес се очакваше, как новият, по-скоро притеснителен интелектуалец Бенедикт Шестайсти ще се представи по време на първото си задгранично пътуване пред обществеността и най-вече на срещите си с младите. Изявата му носеше изцяло отпечатъка на скромността. Той правеше впечатление на спокоен и ненатрапчив. Да обсесира масите не му е присъщо.

Жестове на куртоазия бяха характерното и за срещите му покрай Световните младежки дни с изтъкнати политици и представители на други християнски църкви. Не беше зрелищна и появата му в кьолнската синагога. Визита със значението на важен политически сигнал.

Не само че за втори път в църковната история римски папа влезе в еврейски храм. От значени беше предимно културния контекст: папа-германец посети синагога в страната, донесла нечувани страдания на еврейството през двайсти век. По този начин Бенедикт ХVІ даде ясен знак за помирението между евреи и християни през 21-ви век.

Приемът му за представители на мюсюлмански организации на фона на фендаменталисткия терор имаше повече от символично значение. По този начин новият папа даде ясно да се разбере, че Ватиканът в отношението си към Исляма в никакъв случай не заема позициите на тезата за “борба между културите”, а оценява терористичните актове като индивидуални деяния. Големите световни религии – Еврейството, Християнството и Ислямът трябва да разговарят, за да стане този свят по-мирен – така гласеше посланието.

Бенедикт ХVІ постави на Двайсетите световни младежки католически дни в Кьолн важни политически и пастирски акценти. Църквата е жива, възкликна той към ликуващите младежи от цял свят. За секуларизирания Запада обаче това изказване остава по-скоро във вид на набожно пожелание. Тук църквата отдавна вече не е мястото, където младежта търси отговор на вълнуващите я въпроси. В това отношение и тази среща в Кьолн надали ще промени нещо основно.