Пет години след свалянето на Садам Хюсейн от власт

Само малка част от иракчаните има достъп до чиста питейна вода. Канализация за отходните води почти няма. В резултат на това има не малко случаи на холера, а деца умират от стомашночревни разстройства. Ситуацията се усложнява и от лошото медицинско обсулжаване. Международният червен кръст го нарече дори катастрофално. Липсват най-вече квалифицирани лекари. През последните пет години страната напуснаха най-вече лекари и учители. 41 -годишният Адел Абдала се оплаква пък от липсата на електричество в Багдад:

"Ако изобщо има ток, той идва на всеки два-три часа. Има случаи, в които хората остават по цели седмици без електричество", казва иракчанинът.

Напълно срината е и инфраструктурата в страната.

Възстановяването на Ирак след опустошителното действие на наложените от ООН санкции и най-вече след войната, е крайно необходимо, но на практика невъзможно, заради недостатъчно гарантираната сигурност в големи част от страната, но и заради ширещата се корупция. Тя съществуваше и по време на режима на Садам, но доби неимоверни размери най-вече след нахлуването на американците в Ирак. Това беше подчертано в доклад на анкетната комисия на американския сенат още в края на 2004-та година. Резултатите от направената проверка разтърсиха не само сенатора от демократическата партия Том Харкин:

"8,8 милиарда долара просто са потънали! Къде са тези пари? Все някой трябва да знае. И ние не можем да твърдим, че сме невинни", възмути се навремето американският сенатор.

Корупцията си остана обаче един от големите проблеми в упрвалението и администрацията на Ирак. Най-големият абсурд е, че

в страната с едни от най-големите нефтени резерви в

света, има недостиг на гориво.

Струхавайки се от терористични атаки и от огромната корупция, притеснени от липсващия закон за нефтодобива, фирми не желаят да инвестират в срутената нефтена индустрия на Ирак. При това за модернизацията й са нужни 75 милиарда долара.