Пет златни правила срещу фатални скарвания

Влюбените в началото винаги се гледат един-другиго през розови очила. Партньорът въплъщава самото съвършенство. Че имал дребни дефекти? Ама те са направо страшно сладки! Само че един хубав ден розовите очила се свалят и настъпва сивото всекидневие. Мръсните чорапи насред стаята или пастата за зъби, изстискана от средата нагоре - такива дреболии често пъти дразнят, но как ли да направиш забележка на любимия, без да го обидиш? Повечето хора просто не знаят как да изразят отрицателните си мисли, усещания и чувства по такъв начин, че да не накърнят другия и да не навредят на връзката. Пък и често пъти изобщо не смеят да отворят дума, защото нали се знае: "Казана дума - хвърлен камък".

Думички-табу

А като хвърлиш камък - в отговор и по твоята глава може да се посипят камъни. Така от една невинна забележка лавинообразно може да се развие взаимна размяна на обвинения и тежък конфликт. Партньорът е чул не критика, а упрек към личността си. Но за това недоразумение - както и за всяко друго недоразумение - са нужни двама души. Единият реагира като мимоза, но и другият не е премерил тона си. Тя иска да прекарва повече време с него, но вместо да му го каже по най-простичкия начин, избира някаква такава формулировка: "Ти изобщо не си в състояние да се обвържеш. Тъкмо поради това бягаш от нашата връзка и денонощно висиш на работа!" След такава реплика караницата вече е сигурна. Можете обаче да я избегнете, ако спазвате нашите пет златни правила:

Първо: винаги търсете същинската причина за спора! Преди да отговориш на критиката с критика, преди да се заядеш с партньора: опитай се да прецениш за какво точно става дума. Дали за това, че партньорът "виси по цял ден пред компютъра" или всъщност за това, че е много по-хубаво да прекарвате времето си заедно. Спорът може да намери удовлетворително решение само ако и двамата са наясно за същината му.

Второ: пазете се от обобщенията като от чума! Думички като "никога" или "винаги" са табу. Когато нападнеш партньора си с такива обобщения, той с право се чувства лично засегнат. И отвръща със същото. Затова бъдете конкретни в критиката си, ако искате другият да я чуе.

Трето: не преглъщайте прекалено дълго раздразнението си! Когато седмици наред нещо ви човърка, но не смеете да го споделите, за да не обидите партньора, накрая то може да избухне като вулкан от гняв - и тогава караницата е сигурна.

Винаги двама, винаги...

Четвърто: никога не удряйте под пояса! Когато се карате с любимия, тонът понякога е повишен, а емоциите кипят. Това не е страшно. Страшно е, когато някой от двамата умишлено обиди другия, когато го нагруби или нарочно го удари по слабото място. Такива "аргументи" са отрова за всяка връзка.

Пето: не забравяйте, че и другият има право на собствено мнение! Изслушайте аргументите му, без да ги обявявате автоматично за сбъркани. Така хем на него ще му създадете усещането, че го цените и се интересувате от него, хем пък по-лесно ща намерите основа за разумен копромис.

И накрая, разберете едно: работата не е в това кой ще спечели спора! Когато партньорите се обичат, много по-важно е да се намери компромис, най-малък общ знаменател, съветват и психотерапевтите. Запомнете и още нещо: вашият партньор има право на мнение, различно от вашето. Дори ако възгледите ви по някой въпрос са противоположни, това не означава, че трябва да турите край на връзката си. Просто преценете дали въпросният проблем е решим или не. Ако смятате, че е решим - поговорете спокойно и вижте кое от възможните решения е най-добро и за двамата.