Планински ливади: граничният спор между Македония и Косово

Неизяснените гранични въпроси обременяват отношенията между Македония и Косово. Топографските координати на границата бяха определени през 2001 година след преговори между Белград и Скопие. Наскоро една македонско-косоварска комисия под егидата на ООН започна работа по новото маркиране на границите в триъгълника между Албания, Македония и Косово. Там границата криволичи в продължение на 150 километра из враждебни планински региони. Белград гневно разкритикува работата на комисията. В остра нота на сръбското външно министерство се казва, чо по този начин се нарушава споразумението от 2001 година, уврежда се суверенитетът на Сърбия и се вреди на добросъседските отношения. Белград смята, че не Косово, а единствено Сърбия има право да участва в определянето на тази граница.

В отговор македонците съобщиха, че са готови да сътрудничат с Белград

ако преди това бъде постигнато споразумение между Сърбия, Косово и мисията на ООН в Прищина. Македонският външен министър Милососки изрази съжалението си от това, че обозначаването на границата е отнело толкова време и че проблемите не са били решени по-рано. Така Скопие хитро се измъква от неудобната ситуация. Да, Белград може колкото си иска да твърди, че има право да участва в определянето на границите. На практика обаче просто няма как да осъществи това свое право. Границата е обект на спор само между Скопие и Прищина.

С договора от 2001 година близо 2500 хектара планински ливади бяха присъдени на Македония

Тамошните албански овчари тогава протестираха, защото смятат себе си за граждани на Косово. Прищина в началото подкрепи протеста им. Но понеже международната администрация в Косово иска спорът бързо да се реши, косовската реакция беше смекчена. Защото на карта е поставено нещо по-важно. В Прищина се надяват, че ако бъде решен граничният спор, Македония може да стане втората съседна страна след Албания, която ще признае суверенитета на Косово.