1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Победата на Хамас в ивицата Газа подсилва радикалните сили в Близкия Изток

16 юни 2007

Насилственото завземане на власта в ивицата Газа от радикалната ислямистка групировка Хамас е драматичен обрат не само за палестинците. Победата на Хамас в ивицата Газа е поражение за умерените сили в целия регион на Близкия Изток, констатира в анализа си Лоай Мудхуун.

https://p.dw.com/p/AxfY
Снимка: AP


Окачествяваният принципно като доста нерешителен палестински президент Махмуд Абас взе единственото правилно решение, след като изключително добре оборудваната и още по-добре организирана радикална ислямистка групировка Хамас завзе властта в ивицата Газа. В четвъртък Абас разпусна правителството и обяви извънредно положение на Западния Бряг и в ивицата Газа. До провеждането на нови избори, палестинските територии ще бъдат ръководени от кризисно правителство, с чието съставяне бе натоварен почитаният на Запад Салам Фаяд – министър на финансите в досегашното правителство на националното единство и бивш чиновник в Международния валутен фонд.
Същъвременно премиерът от Хамас Исмаил Хания окачестви разпускането на правителството като незаконно. Въпреки обещанието му, че след като завзе властта в ивицата Газа той няма да провъзгласи там своя държава, не бива да се пренебрегва факта, че опиянените от новопридобитото могъщество бойци на Хамас отдавна вече са започнали да налагат с насилие структури, подобни на тези на талибаните в Афганистан. След насилственото завземане на властта в ивицата Газа говорители на Хамас оповестиха “началото на епоха на справедливостта и на могъществото на исляма”. А след израелското изтегляне през 2005-та година сегашната ситуация се равнявала според тях на второто освобождение на Газа.
Основното и същевременно изключително опасно последствие на бруталния ламтеж за власт между враждуващите палестински групировки е окончателното утвърждаване на пространственото и идеологическо разцепление на палестинците, илюстрирано чрез могъществото на Фатах на Западния Бряг и завземането на властта в ивицата Газа от Хамас. Това ограничава до голяма степен шансовете за осъществяване на дългогодишната цел на палестинците - създаване на автономна държава.
Победата на Хамас в Газа и очертаващото се там създаване на радикално-ислямистка мини-държава напомнят неизменно на Ислямската революция в Иран през 1979-та година. Както тогава, така и днес, става дума за драматичен обрат в борбата за власт между умерените и радикалните сили, този път в региона на Близкия Изток.
В ивицата Газа Хамас постигна с насилие това, което не съумя да осъществи с политически средства. Ожесточената борба за власт в палестинските територии започна, след като движението Фатах на президента Махмуд Абас отказа да признае поражението на изборите в началото на миналата година и настоя да задържи в свои ръце контрола над службите за сигурност. Същевременно победителят на изборите радикално-ислямистката групировка Хамас остана – от гледна точка на идеологията си – в опозиция и отказа да приеме международните договорености и да признае правото на съществуване на Израел. Международният бойкот на управляваното от Хамас палестинско правителство доведе освен това до пълна ерозия на наличните институции и до разпадане на преддържавните структури в палестинските територии, най-вече в ивицата Газа.
Победата на Хамас там е с голяма символична стойност за радикално-ислямистките сили в Близкия Изток. Както в Йордания и Египет, откъдето призлизат корените на Хамас, така и в следвоенен Ирак радикалните ислямисти ще интерпретират развитието в Газа като потвърждение на тезата си, че власт се постига не само по силата на демократични избори, но и чрез насилие.
Победата на Хамас е освен това силен коз за Иран във все още словесната му схватка със САЩ. По подобие на Хизбула в Ливан Иран иска да подсили позициите на Хамас в палестинските територии, тоест в непосредствена близост до заклетия враг Израел. Подкрепата, която иранското политическо ръководство оказва на Хамас, има освен това за цел да постави под натиск умерени и приятелски настроени спрямо САЩ арабски държави като Египет, Йордания и Саудитска Арабия, където недоволните маси не само ще се идентифицират с победоносните бойци на Хамас, но и ще потърсят подкрепата им.