Победа на Европа в Лисабон

Договорът от Лисабон слага край на продължилите четири години дебати около европейската конституция. Нещо повече: той придвижва съвем конкретно Европа напред. Ето ги новостите: президент на Европейския съвет; външен министър на ЕС; силни законодателни компетенции на Европарламента, който ще избира занапред и председателя на Еврокомисията; двойно мнозинство при взимането на решения; съгласуваност на вътрешната и правосъдната политика; обща отбранителна политика; задължителна харта на основните права; възможност за прекратяване на членството в ЕС.

По този начин общността става по-демократична и по-дееспособна. В днешно време, когато повечето проблеми са глобални проблеми, а решаването им изисква силна ръка, това е абсолютна необходимост. Освен това се увеличават дивидентите на мира от съвместната политика на страните, обединени в ЕС.

50 години след подписването на Римския договор, споразумението от Лисабон е ангажимент към младото поколение, да поеме и да доразвие наследството на този половин век. Резултатите от парламентарните избори в Полша са чудесно потвърждение, че младите хора са разбрали това: тъкмо младите поляци бяха онези, които отхвърлиха непоносимо националистическата, разединителна, антигерманска и антиевропейска политика на Ярослав Качински. Неговото поражение е благодат за Европа.

Лисабонският договор е готов и сега предстои да бъде подписан и ратифициран от парламентите на 27-те страни-членки. Това не би трябвало да бъде проблем още повече, че дори според лондонския “Таймс” “в никакъв случай не става дума за развитие в посока към европейска супердържава”; само че премиерът Браун не се осмелявал да заяви офанзивно това.

Страх от Европа? За такъв днес няма място. Никой не иска да лиши англичаните от коледния им пудинг и още по-малко да заличи националните държави. Може да се каже, че концентрирането на компетенции в Брюксел дори укрепва националната държава, която сама вече не е в състояние да се справя с редица проблеми – от имиграционната политика до военната сигурност. Когато този договор влезе в сила, Европа ще стане по-демократична – и най-сетне ще се сдобие с външнополитически телефонен номер, за какъвто настояваше бившият американски външен министър Кисинджър.

Същевременно трябва да признаем, че понастоящем липсват европейски политици (с изключение на люксембургския премиер Юнкер), които умеят да вдъхновяват и да печелят хората за европейската идея. Предстоящите парламентарни дебати по Лисабонския договор в нашите 27 страни са добър повод да се раздуха отново европейският плам, тъм, където е угаснал. Необходима е просто малко повече политическа смелост.